Руснаци са поискали да купят сградата на ЦУМ, за да направят в нея Музей на православието на Балканите

Писмено предложение за това е получено в централата на ЦУМ. Директорът на Националния исторически музей проф. Божидар Димитров обаче припомни, че има идея в ЦУМ да бъде преместен Националният исторически музей и преговори за това се водят още от предишното правителство.

В писменото предложение на руснаците за закупуване на сградата на ЦУМ се посочва, че идеята за Музей на православието на Балканите е стара и целта й е - да се обединят културната и православната традиция между южните славяни и Русия. Кандидат-купувачите от Русия смятат, че сградата е особено подходяща, защото се намира в центъра на София, близо е до няколко раннохристиянски църкви, сред които базиликите "Свети Георги" и "Света София", и до катедралата „Свети Александър Невски”. В Русия в последните месеци се появиха информации за различни музеи, които предстои да бъдат изградени. Преди месец стана ясно, че се създава уникален мултимедиен проект - виртуален музей на Първата световна война, във връзка със стогодишнината й. Известни руски бизнесмени и културни дейци са се обърнали с писмо към собственика на ЦУМ – Георги Гергов, като в мотивите им се посочва още, че по този начин, според тях, ще се разширява руското културно присъствие.
Идеята за Музей на православието на Балканите в сградата на ЦУМ никак не е лоша, каза пред Агенция „Фокус” бизнесменът Георги Гергов. „Разговаряме по тази тема. Всъщност – идеята се даде още от предишното правителство, което мислеше да се сложи Националният музей там. Вече два пъти сме имали разговори – да стане Музей на православието на Балканите. Общо взето – това си му е и мястото. Знаете, че от двете страни на ЦУМ има раннохристиянски църкви, както и разкопките от древна Сердика. Отвсякъде сградата е заобиколена с история. Русия е силно отворена в тази посока, особено по отношение на историята и църквата”, каза Георги Гергов.
„Ако нещо се случи, то ще бъде скоро, и ще може да ги питате директно тях” – добави Георги Гергов.
На въпрос – какво е неговото мнение, той отговори: „Аз съм бизнесмен, от една страна. От друга страна – там му е мястото. Ако се случи, ще бъде нещо хубаво за България”.
Директорът на Националния исторически музей проф. Божидар Димитров обаче смята, че сградата на ЦУМ е подходяща, както по площ, така и по местоположение, само за един музей – Национален исторически музей на България. Пред Агенция "Фокус" проф. Божидар Димитров, директор на НИМ, каза, че сградата на ЦУМ стои в идеалния център на българската столица, заобиколена е от древни руини, свързани с римската, но и с българската история, и е в една великолепна българска среда, свидетелстваща и за необикновената толерантност на българския народ, несрещана в Европа.
"Именно около тази сграда, в центъра на прословутата "кърпичка", има храмове на четири религии, които на други места взаимно на се търпели и са предизвиквали огромни кръвопролития: православната църква „Св. Неделя”, католическата църква „Св. Йосиф”, „Баня баши” джамия и еврейската синагога. Музей на православието може би е необходим на някоя държава, но мисля, че най-подходящо би било - той да бъде в Москва, която сега се явява център на православието в световен мащаб. От около 220 милиона православни християни, над 150 милиона живеят на територията на Русия и прилежащата й част от Украйна", обясни проф. Божидар Димитров.
По думите му - ако богатите руснаци искат да направят нещо за българското православие, те имат много други големи възможности, които щедро ще им бъдат предоставени. "Например, богатите руснаци, могат да отделят една сума, която за нас, за съжаление е значителна, за реставрация на стенописите в храм-паметника „Св. Александър Невски”. Това е най-голямата църква в света, просветена на руския светец. Или - да отпуснат необходимата сума за реставрация на голямата базилика в Плиска, най-голямата църква в Средновековна Европа, център на българското православие, откъдето са тръгнали за Киевска Рус книжовниците с богослужебни книги, които покръстиха Русия. Факт, който днес се признава и от руския патриарх и настоящия руски министър на културата. Голямата базилика е била църква в центъра на един огромен манастирски комплекс скрипторий, където именно са се пишели книгите и за България, и за Русия в онази тъй далечна епоха", каза проф. Божидар Димитров.
Разговорите за преместване на НИМ в ЦУМ са започнали още по времето на правителството на Бойко Борисов и продължават и при правителството на Орешарски. "Те, естествено, се водят на по-високо равнище - министри и зам.–министри, но аз съм информиран и в двата случая как текат преговорите. Навремето преговорите при правителството Борисов ги водеше известно време Трайчо Трайков, след това, мисля, Симеон Дянков. Но, доколкото знам, предлагаха не пари на господин Гергов, а предлагаха имоти, чиято стойност и местоположение не го задоволяваше, и в известни отношения той беше прав (първия път, със сигурност знам, че му бяха предложили някакви стари конюшни в Банкя). Що се отнася до сегашните преговори, които се водят, не знам последна информация, само чувам уверения, че текат много добре, но очевидно не са дали все още резултат. Аз се надявам, че все пак българското превителство ще откупи или ще замени, не знам точно с какво, за да задоволи законните според мен претенции, на господен Гергов (така или иначе, ЦУМ е негова собственост). Така ще може да се запомни това правителство с това, че най-сетне е уредило в центъра на българската столица най-голямата съкровишница на национална памет, която има – Националният исторически музей", каза проф. Божидар Димитров.