Може би си мислите, че ако имате повече пари, любов, свобода, отколкото имате сега, ще бъдете по-щастливи?

Или сте на принципа „колкото – толкова”? Независимо към кой тип спадате, със сигурност искате да се чувствате по-щастливи от живота!

И първата стъпка към това е да си сверите часовника, като проверите собствените си виждания за щастието. Втората - да не се подвеждате от някои разпространени, но погрешни разбирания, а да се научите да ги превъзмогвате.
Подобни схващания са повече мит, отколкото факт. И въпреки че митът обикновено съдържа зрънце истина, той може и да породи, и да разпръсне съмнение, което да попречи на личността да израсне и да стане по-зряла.
Мит №1: Или го имам, или го нямам
Да кажем, че имате две деца, които сте отгледали еднакво, но те са коренно противоположни индивидуалности – едното е все намусено и раздразнително, а другото – слънчево и усмихнато. Това усложнява схващането, че гените играят важна роля за щастието на всеки. Според доста изследвания гените са отговорни за около 50% от степента на щастие. Но това е далеч от стоте процента. Ако работите в правилната насока, ще станете много по-усмихнати. Вероятно няма да скочите от минимума на максимума, но развитието ще е в правилната посока. Нужни са само старание и отговорност - както при всяка значима цел в живота.
Искате да сте по-добри родители, да напишете нещо в книгата за похвали, да направите нещо добро? Промени като тези, дори на някого да звучат абсурдно маловажни и клиширани, всъщност са доказан метод за това да се чувстваме по-щастливи. И то без особени усилия.
Мит №2: Щастието е и посока и цел
Много хора разсъждават за щастието като за дестинация или постижение – дали брак, пари или преместване на ново място (нов град, нова работа). Разбира се, подобни неща са свързани с щастието, но не толкова, колкото може би ви се струва - според наблюденията на психолози, само около 10%.
Сметката не е сложна – оказва се, че около 40% от щастието ни е в собствените ни ръце. А колкото продължително ще е това усещане, зависи най-вече от това какво правим и мислим. А в основата си човек има повече контрол над мислите и действията си, отколкото над обстоятелствата в живота.
Щастието не е вид емоционалната финална лента в надпреварата с живота. То е процес и ресурс, както казват психолозите. Купища данни сочат, че когато хората са по-щастливи, те стават и по-здрави, любознателни и креативни, отварят се към другите, искат да помагат и да опитат нещо ново. Щастието не е полет на въображението, а нещо полезно - в дългосрочен план, защото придава смисъл на живота.
В психологическата терминология това се обозначава като разширената и развиваща се теория на позитивните емоции. Резултатите от проведени изследвания показват, че позитивните емоции повишават издръжливостта, уменията за определяне на реалните възможности и избягването на неприятностите, както и удовлетвореността от живота.
Мит №3: Винаги можем да се адаптираме към нивото на щастие
Хората наистина доста бързо се приспособяват към позитивните промени в живота. Всъщност точно адаптацията е едно от големите препятствия за това да се чувстваме по-щастливи. Дългоочакваният нов дом, новата кола, растежът в кариерата – всички те имат временно положително влияние, но доста бързо се превръщат във фон.
Причината е, че сме свикнали да обръщаме повече внимание на новото. За някогашния човек новото е било сигнал – за опасност или за възможност – за нов партньор или храна например. Днес ние сме свикнали с бързите контрасти, а не с еднообразието. Но това означава и че лесно се адаптираме към позитивните преживявания, които ни се случват, и... ги забравяме.
Човек може да осуети такава адаптация, най-малкото да я забави или да й попречи чрез активен подход в мисленето и поведението си. Ако например сте привикнали с някоя красива гледка, опитвайте се всеки следващ път да я виждате сякаш през очите на друг човек. Може също така да използвате новото като предимство.  Например, ако домът ви се струва малко безинтересен, пренаредете мебелите или канете различни различни приятели. Такива действия са най-ефективни, защото са доброволни и изискват да им обръщате внимание.
Мит №4: Негативните емоции винаги тежат повече от позитивните
Проучванията сочат, че негативните емоции по правило са по-силни от позитивните. Разбира се, различните хора нямат еднаква реакция, ако например спечелят (или загубят) 50 лева. Но като цяло, в повечето случаи загубата има по-силен ефект от печалбата.
Негативните емоции могат да заглушат позитивните в определен момент, защото мозъкът ни се ангажира да намери и поправи проблема. Но позитивните надделяват с течение на времето - защото позволяват да се съсредоточаваме върху това, което имаме.
Наскоро проведено изследване показва, че докато позитивните емоции се покачват, идва момент, в който отрицателните вече нямат значимо негативно влияние върху оценката ни за живота. Позитивното не ни предпазва от това да се чувстваме зле за някои случили се неща, нито пък трябва да го прави. Но с времето то се превръща с защита от последствията от негативните емоции.
Мит №5: Щастието е хедонизъм
Щастието е повече от това да имаш приятни преживявания. Дори това да помагаш на другите (т.е. обратното на хедонизма) може да е най-директният път към щастието. Според оценки на психолози, когато хората помагат на някого - доброволно и без опит да се пестят, около половината изпитват приятно приповдигнато чувство от стореното, а 13% дори усещат облекчаване на различни болки.
За повечето хора дори т.нар. нисък праг на активност е от значение. Т.е. не е нужно такъв акт да отнеме нито много време, нито много усилия.
За първи път наблюдения върху това какво се случва в тялото на човек, когато помага на някого, са направени през 90-те години на миналия век. И настъпващите реакции се свързват с освобождаването на серотонин, ендорфин и окситоцин – първите два хормона са своеобразните естествени опиати опиати на тялото, а третият е “на състраданието” (т.е. той също стимулира желанието ни да помагаме, но чрез друг механизъм).
Възможно ли е състраданието да ни е заложено от природата? Любопитно изследване от 2006 г. показва, че дори самата мисъл за участие в благотворителна дейност спонтанно активира тази част от мозъка, наречена мезолимбична пътека - центърът на “награждаване”, който се асоциира пряко с чувството на радост.
Макар че дори мисълта за даряване на пари за добра кауза може да повиши нивото на щастие (поне при много хора), контактът лице в лице има по-голямо въздействие. Според учените, вероятно това се дължи на факта, че се включват по-пълно мозъчните посредници– чрез тона на гласа, изражението на лицето и на цялото тяло.
Мит №6: Едно и също е подходящо за всички
Ако търсите вълшебен елексир за това да се чувствате щастливи, ви очаква разочарование – такова няма! Но пък има много начини да постигнем удовлетворение. Например:
- Изберете нещо, което е значимо за вас самите, независимо дали то допринася за чувството на благодарност, свързаност, прошка или оптимизъм. Ще постигнете най-голям успех, ако всеки избор съответства на личността ви. Това ще помогне и да не се адаптирате прекалено бързо към дейността.
- Оценете силните си страни и измислете какво да правите, за да ги реализирате най-добре. Всъщност възможностите са ограничени единствено от въображението ни.
- Сменяйте дейностите - защото да се поддържа нивото на удовлетвореност до голяма степен е въпрос на това да откриваме нещото, което ни пасва. Ако не е така, желанието бързо ще изчезне.
Да осъществяваме желанията си, като влагаме усилия в това, наистина създава удоволствие от живота (и съответното усещане за щастие) и започваме да го възприемаме като смислен, пълноценен и изпълнен с удоволствия

Източник: здраве.бг