Решението може да се обжалва в двуседмичен срок

Като неоснователен определи в решението си Старозагорският окръжен съд искът на Главно мюфтийство да придобие собствеността на сградата на Музея на религиите.

"По всички изложени съображения съдът приема, че предявеният от ищеца осъдителен иск за собственост е неоснователен и следва да се отхвърли, тъй като Мюсюлманско изповедание не установи настъпването на реституционния ефект по чл. 2, ал. 2 ЗВСОНИ /Закон за възстановяване собствеността в/у одържавени недвижими имоти/- няма доказателства праводателят му - Старозагорската мюсюлманска вероизповедна община да е придобила собствеността върху спорния имот и да е осъществявала фактическата власт върху него, няма доказателства държавата да е отнела без основание този имот от праводателя на ищеца, при това без да е необходимо да се обсъжда наличието на останалите две предпоставки - владението на имота към настоящия момент от страна на ответника и направеното възражение за придобиването на собствеността върху имота на основание давностно владение", се казва в мотивите на съда.

В аргументите на съдебната институция е записано, че събраните гласни доказателства не установяват по никакъв начин владение от страна на ищеца, тъй като показанията на разпитаните свидетели от негова страна са противоречиви и не отговарят на действителното фактическо положение /свидетелката Г.А. сочи “в джамията имало минаре и то било отгоре на джамията, не отстрани”/ – същите свидетелстват за единични случаи на отваряне на джамията за молитва, което, дори да е така, в никакъв случай не доказва владение на имота, поради което не може да се приеме, че е налице незаконно отнемане на имота по смисъла на закона. Другата група свидетели категорично установяват факта, че джамията е била затворена още преди 1975 г. и оттогава не е отваряна, като това обстоятелство не се оспорва от ищеца.
Няма събрани доказателства процесният имот да е бил незаконно отнет от праводателя на ищеца в периода след 09.09.1944 г., поради което не може да се направи извод, че собствеността върху този имот е възстановена.

Още от мотивите на съда: "Единствения представен от ищеца документ, касаещи вакъфски имоти, е извлечение от регистър при Османския архив към Главна Дирекция на държавните архиви на Република Турция и регистър при Генерална дирекция на вакъфските архиви. Този документ се отнася до вакъфа на Свещената джамия **” в Загра-и Атик. Дори да се приеме, че описания в този документ имот е идентичен с процесния, то от документа не става ясно за кой период от време се отнася, поради което не може да бъде ценен като доказателство, касаещо владение върху имота в периода след Освобождението на България, като в случая следва да се отбележи, че с никой международен договор не е уреден статута на вакъфските имоти, останали на територията на Княжество България и Източна Румелия. Със Съглашението от 6/19.04.1909 г. само е постигнато съгласие от българска страна да бъде направено необходимото за доброто съхранение и опазване на вакъфските недвижими имоти".

В подкрепа Окръжен съд Стара Загора отбелязва и обстоятелството, че джамията в гр. Стара Загора е обявена като народна старина с държавен вестник бр.211/1927 г.. Разпоредбата на чл.25 от Закона за старините /обн. ДВ бр.37 от 18.02.1911 год. определя статут на държавна собственост на всички недвижими старини, където и да са открити. Следователно налице е още едно основание, за да се приеме, че се опровергават твърденията на ищеца за съществуване на право на собственост върху процесния имот в патримониума на Старозагорската мюсюлманска вероизповедна община.

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на всяка от страните с въззивна жалба чрез Окръжен съд Стара Загора пред Апелативен съд гр. Пловдив.