Понякога мислим твърде много и точно затова губим вродения си усет за нещата

Как ние хората можем да бъдем ефективни? Благодарение на мисленето, включително това относно други хора и действията им. Разбира се, правилното мислене.
Способността да мислим, да анализираме себе си и нашето поведение, да планираме напред, е вероятно качеството, което в най-голяма степен ни определя като човешки същества – венец на еволюцията. Но мисленето не е само благословия. То може да бъде и проклятие. И всеки наистина мислещ човек ще се съгласи с това.
Понякога мислейки, буквално зацикляме. Хората често са обсебени от миналото, като предъвкват различни събития отново и отново... Други пък се парализират от това да мислят какво ги очаква оттук нататък. И двете форми изчерпват ограничената способност на мозъка да внимава, като така слагат бариера пред ума и носят негативи за психичното ни здраве. Зациклянето в миналото всъщност се нарича депресия, зациклянето в бъдещето – тревожност. И двете състояния са сред най-големите т.нар. бичове на съвремието ни.
Интуицията е истинската противоположност и на двете състояния. Тя е начин да знаем, без да мислим – начин, на който можем истински да разчитаме и да се уповаваме, а това е изключително ценно в много случаи.
Има различни варианти да дефинираме интуицията, но всички те са по-скоро главоблъсканица. Мисленето за това, какво е интуицията е точно онова, което интуицията не е – мислене.
Интуицията е “мозък на автопилот”, тя обработва информация отвъд познанието, което осъзнаваме. Тя е несъзнателен мисловен процес.
Може ли да се доверим на интуицията?
Може би ще ви успокои да знаете, че всъщност несъзнателното обработване на информацията се случва през цялото време.
Представете си безкрайно шофиране по магистрала. Карате километри без да мислите съзнателно. Управлявате колата, реагирате на условията на пътя и на движението на другите коли, което очевидно означава, че мозъкът ви обработва постъпващата информация. После обаче дори не помните пътя.
Или пък си представете, че тръгвате от къщи, потъвате в мисли и изведнъж се осъзнавате пред крайната точка, за която сте тръгнали.
Ако кажем, че по принцип е безопасно да разчитаме на автоматичния несъзнателен процес за рутинни действия, въпросът е: какво става при по-комплексни ситуации?
Несъзнателният процес оперира през цялото време при вземането на решения, включително и при сложни казуси. Често обаче ние не му даваме шанс. Позовававаме се на рационално-звучащи критерии за емоциите и дествията си и не показваме субективните си предпочитания на чувствата, които възникват спонтанно.
Проучвания обаче показват, че рационалното обмисляне на нашите предпочитания и решения, може всъщност да ги направи по-лоши, отколокото ако са оставени на интуицията. Истината е, че много от факторите, които влияят върху реакциите ни, не са достъпни за нашето съзнателно “аз”.

Източник:тя.bg