Разтуриха ли седенката?

В пушилката около „Воленгейт“ май пропуснахме далеч по-важното за всички българи пропукване по оста Станишев-Местан. В последните седмици от редиците на довчерашните другари долитат глух ропот и едва доловимо дрънкане на оръжия срещу коалиционния партньор, пък било то и без коалиционно споразумение.
Няколкото медийни изяви на известния като непослушкото в червената група Кадиев, отново върнаха топката в полето на управляващите. И се заизреждаха една след дума неказани и премълчавани истини. А именно: Ако не гласуваме Пеевски пада кабинетът, ако отговорим на очакванията на избирателите ни и спазим основните си предизборни обещания за премахване на плоския данък и строеж на „Белене“, то ДПС си тръгват и властта си отива.
„Развод ми дай“ със съвременно звучене, но с доста по-парлив и дълбок привкус. А и не е много целесъобразно за социалистите ако лидерът им и президент на ПЕС бъде изгонен от харема на Доган в навечерието на евроизборите, които се явяват и основно мерило за мускулите на всички субекти на политическия тепих.
А въпросите продължават: защо ДПС с 350 хиляди гласа на българска територия взеха цялата власт? Ама цялата. Както сполучливо си призна Местан: „Всички министри са наши!“ – факт, техни са. Но не само. Тези министри са и на нашего брата овчия избирател, който преди година повярва на вълка наметнал си овча кожа. Тогава Станишев и Местан надълго и нашироко обясняваха как Дянков е ограбил пенсионерите и лично е надписал сметката за тока. Тогава протестите срещу политическата система бяха справедливи, днес за тях плаща Сорос. Тогава гражданите бяха субект на властта, а днес са обект. Тогава се клеха във вечна вярност един другиму, а днес са готови да направят поредния обрат само и само да има кинти и благинки за всички. На гърба на овцете. Лошото е, че вече няма и какво да се стриже.
Абе, да разтурват седенката и оставка! Пък после нека пак си ги изберем. Защото ако ромската раждаемост расте в пъти, то в същата пропорция се увеличават белите цигани, на които все някой е виновeн за мързела, липсата на образование, качества и умения. И за бедността, която у нас не е количествена, а качествена величина, състояние на духа, а не на джоба!