Музика, танц и компютърна анимация в майсторски танцов спектакъл

На 3 февруари Държавна опера - Стара Загора ще представи танцовия спектакъл "Споделено пространство", който е една съвременна приказка без край за света на модерния човек, за неговите усещания в танца, за ролите в живота, които всяка сутрин обличаме като свои дрехи.

Eксплозия от модерен танц, визуални ефекти и вълнуваща музика! На  3 февруари от 19,00 ч. заповядайте в Държавна опера- Стара Загора на съвременната приказка „Споделено пространство“.

Този танцов спектакъл  е като поезия – написана чрез танц, музика и светлини. Гледа се, както се чете източна поезия – бавно, с премисляне на всяко движение. Чиста красота, синтезирана в 55 минути.

Спектакълът е по идея и режисура на Анна Пампулова. Музика Асен Аврамов (музикални колажи), костюми и сценография Яна Дворецка, визуални ефекти Илия Шекерджиев, асистенти постановъчна работа Александра Манчева, Христина Петрова, Мирослава Захова (студенти от департамент Театър, НБУ), балетмайстор Алида Бонева.

Участват Балетна трупа на Държавна опера Стара Загора - Биляна Чолакова,Кремена Костова, Яна Кафалиева, Пенка Димитрова, Радост Младенова, Ромина Славова, Цветелина Тенева, Юлияна Василева,

Станко Танев и Христина Петрова (студент в Нов български университет). Спектакълът се реализира с изключителното съдействие на Ротари клуб - Стара Загора.(спектакълът ще бъде представен на 7 февруари в Младежки театър „Николай Бинев“ в столицата)

За „Споделено пространство“ – Анна Пампулова, режисьор: „Спектакълът съдържа поредица миниатюри, взаимно несвързани, изградени на базата на симбиозата между музика, танц и компютърна анимация. Във всяка от тях се развива различна човешка емоционална енергия. Създадох спектакъла, за да провокирам определени настроения у зрителя и танцьора, чрез помощта на редуването на визуални ефекти, различни по динамика танц и музика, без да

налагам прецизно формулирано послание, а да стимулирам индивидуалните усещания и емоции на зрителите. Като филм с отворен край.

Технологичният свят и връзката му с човешкия е напълно възможна и търпи своето развитие в позитивна насока, без да губим индивидуалната си сетивност и енергия. Представям идея за това, че светът на другите не е спасение от невъзможността ни да общуваме със себе си; че преодоляването на вътрешната ни скука чрез потапянето в морета на колективните занимания (дискотека, футболен мач и др.) са вид имитация на вътрешния ни диалог чрез контакта с много хора, измежду които избираме качествата сглобяващи представата ни за бъдещите предпочитания, без да сме изградили тези критерии предварително и да ги търсим целенасочено.“