Кой е предателят, къде е погребан Апостола, има ли любима жена и други сведения за великия човек

Историци разбулват тайни и мистерии около най-големия българин Васил Левски. Големи масони от времето на Апостола са били в основата на националните революции. Безспорно Дякона е използвал гениално конспирациите на масонството, неговите методи и символики в името на каузата, коментира за Plovdivutre.bg докторът по история Тодор Радев.

За учените не е тайна, че легията на Раковски е масонска ложа, на която майстор на стол е самият Раковски, а секретар Левски. Раковски е посветен в масонството от италианския революционер Джузепе Гарибалди, който притежава най-високата 33 степен.

Учител на Левски пък е Иван Касабов. Той е сигурен масон, създател на Тайния централен български комитет, който функционирал в Букурещ между 1866-68 година. Касабов е един от най-добре образованите ни революционери преди Освобождението. Завършил е право в Белград, след това учил във Виена. Бил е човек с широка осведоменост по европейски и други политически течения. "При обиколките на Васил Левски из България, особено втората, личи че носи документи, дело на масона: Апел до Великите сили, Мемоар до Султана, с искане за автономия в рамките на Османската империя, Прокламация от името на привременното правителство в Балкана", разкрива преподавателят от Пловдивския университет.

Безспорни факти доказват, че Касабов е оказал голямо въздействие върху Левски. Те били свързани с идеологията на Джузепе Мацини, масон от голям калибър. Италианецът е известен като човека в черно, поради облеклото, с което се движи и мистериозните връзки и контакти, които има. Измъквал се е при невероятни ситуации и арести, бягал е от каква ли не полиция – италианска, френска, английска.

Поп Кръстьо се самоубива, не понася клеветата за предателство

Според историци Апостола не е бил тази всепризната личност, която е днес. Той е извървял пътя на национален герой. След Съединението Захари Стоянов му слага ореола, а в София се построява паметник на лобното му място.

Версията за предателството на поп Кръстьо е лансирана и от Любен Каравелов. "Търсена е личност, която да бъде сатанизирана. Нацията се опитва да изведе на преден план черен злодей, който да бъде виновен за гибелта на най-светлата личност, която е родила майка България", коментира Радев.

Историците днес не могат категорично да посочат предателя на Левски, но са сигурни, че това не е свещеникът от Ловеч Кръстьо Никифоров.

Последните дни от живота на Апостола и неговата смърт оставят неизяснени въпроси.

Някои революционери, събрали се около Димитър Общи, нападат и обират османска хазна без разрешението на Левски. Един от хората, които застават на страната на Апостола против извършването на обира, е свещеникът Кръстьо от Ловеч.

Въпреки забраната на 22 септември 1872 година Общи напада Орханийската поща в Арабаконашкия проход. Подобно нещо се случва за пръв път и това хвърля в тревога турските власти. Започват арести, води се следствие. Пръв проговаря Тодор Бръмбара от Тетевенските колиби. Той признава своето участие и издава някои от съучастниците си, както и главатаря Димитър Общи.

Тук според Николай Хайтов един от главните виновници за предателството срещу Апостола е тетевенският даскал Иван Лилов Фурнаджиев (Иван Топала). Според следствените архиви той е издал името на Левски и му прави подробен словесен портрет. При разпита казва, че той е от Карлово и всяка седмица сменя самоличността си.

Къде е гробът на Левски? А на Ботев? Цялата българска земя е родина и гроб на героите

Гробът на Левски остава тайна. Не може да се открие, защото няма автентични исторически факти и документи. Кампания по разкриване на мястото е повеждал и Николай Хайтов. Българската академия на науките дори създала цял щаб, за да се изследват всички документи и да се провери тезата, че е погребан близо до днешния ЦУМ, в църквата "Св. Петка Самарджийска" в София.

"Известен наш балканист Мария Тодорова, работеща в САЩ, издала книга за Левски. В изданието има информация около гроба", каза Тодор Радев. "Всичко обаче свършило със взаимни обиди, че Хайтов и хората около него са лаици и не би трябвало да се занимават. Те изтъкват късни мемоари, на които не може да се опре историята къде точно е гробът на Апостола, как е станало погребението. А на Ботев къде е гробът? Може ли някой да каже? Цялата българска земя е родина и гроб на герои като Левски, Ботев, Раковски и други", мисли историкът.

Левски е убил дете

Има данни, че Левски е извършил убийство. Апостола признава греха си в своя изповед. Това го измъчва до края на живота му. "Това е революция. За да не убият него, трябва и той да убива", категоричен е историкът.

Не забърквайте Апостола в любовни авантюри

Левски остава монах, даже доста аскетичен, коментира Тодор Радев. От джобното му тефтерче се вижда как е давал пълна отчетност за най-малката сума, която е използвал от членския внос на Революционния комитет и т.н. Това още повече допълва образа на монах и аскет. Тук идва и другата тема за Левски и Българската православна църква. "Няма данни, при които той да се е отказал от монашеството. Той остава дякон Игнатий. В писмата му четем: Но аз, братко, имам едно начинание, да умра за Отечеството. Това е чувството му за предопределост, за смърт. Погрешно е да се търси сензация в любовници. Кой го е приютявал, коя монахиня от еди-кой си манастир. Че има ли човек, който да не се е влюбвал", коментира Радев.

Съществуват не съвсем доказани данни, че Апостола е пребивавал известно време в Пловдив, където имал намерение да учи в местното класно училище. Сигурно е, че той завършва двугодишен курс за свещеници в Старозагорското класно училище.

18 февруари е датата на обесването

Васил Левски загива на бесилото на 6 февруари по стар стил. В нов стил прибавяме 12 дни и се получава 18. Между 1901 до 1916 г, когато е направена реформата, се добавят 13 дни. Голямото почитане на гибелта на Левски започва през 20 век. Автоматично са  добавили 13 дни и сега се приема датата 19 февруари. Денят на обесването трябва да бъде помен, памет за Апостола. Става въпрос за смъртта на един човек, а това не е кой да е – това е Левски, мисли Радев.

Историкът не е съгласен, когато обвиняват младежи, че пред паметника са направили по-радикална акция. Герои като Ботев и Левски са революционери и техните дати са подходящи за протести. "Стига да не ги използват определени политически фактори с користни цели. Но ако са планирани в сърцето на младежите, на 2 юни или датата на гибелта на Левски, си струва да се направи помпозна ситуация, дори малко да се прекали. Какво да харесваме на днешното си положение?"

В идеологията на Левски личи специфичното отношение към външния свят, Великите сили. Не на едно място той казва: Гласът ни е предразнял от викове към Човечеството /има предвид тогавашна Европа/ и какво от това, подкрепят дори врага ни против нас /т.е. Портата, за да се съхрани цялостта на Османската империя, като преграда към Русия/. Известна е идеята му за самостоятелност на националните акции. Има факти, че чужди агенти, и руски и западни, се опитвали да разговярат с него, но той е отхвърлял контакти. Въпреки че е прагматик, счита че първо ние самите трябва да бъдем фактор, за да преговаряме на равна основа с други държави.

Според Тодор Радев Левски остава един от най-ярките и чисти представители на Българския възрожденски национализъм.