Тези ленти някак останаха непопулярни зад касовите холивудски продукции. Всички те обаче напомнят колко е важна журналистическата работа

Филмовата индустрия често залага на сюжети, в основата на които журналистическата работа като мисия за достигане до истината - дали става дума за политически скандали, неразгадани убийства или защитаване на значими каузи, тези сюжети са гаранция за интересна история и вълнуваща развръзка.

Тези 10 филма наистина имат какво да кажат за работата и мисията на журналиста. Някак си обаче, смята авторът на класацията, са останали извън топ списъците с касови заглавия, поради което не са най-популярните в жанра. Но си струват. И за всеки добър журналист е добре да ги е гледал.

"Салвадор" (1986 г.)
"Салвадор" е една от по-ранните продукции на режисьора Оливър Стоун. Номиниран е за две награди "Оскар" - за най-добър актьор в главна роля (Джеймс Уудс) и най-добър сценарий (пак Оливър Стоун). Не успя да спечели статуетка, тъй като беше засенчен от военния "Взвод" - по-касовия филм на Стоун за тази година.

В "Салвадор" Джеймс Уудс влиза в ролята на американския журналист и писател Хънтър Томпсън. Действието се развива в Ел Салвадор, във времена на диктатура и гражданска война. В тази обстановка изнемогващият и безотговорен фоторепортер търси своите добри кадри, разнищвайки по своя уникален начин средата, в която е попаднал.

Филмът е базиран на действителни събития и в голямата си част има и чисто документална функция. В бонус материалите към него дори има 62-минутна документална лента със заглавие "В Долината на смъртта".

Безспорно "Салвадор" поставя дълбок поглед върху два силни журналистически сила - военната журналистика и гонзо журналистиката, чийто "създател" е именно Хънтър Томпсън. Самият Оливър Стоун споделя, че работата му е повлияна от яркия журналистически стил на Томпсън, което личи и на пръв поглед.

"Кървав диамант" (2006 г.)
С Леонардо Дикаприо и Дженифър Конъли в главните роли и думата "диамант" в заглавието човек може би очаква лека романтична история. Филмът "Кървав диамант" на Едуард Дзуик обаче далеч не е това - той е една разтърсваща лента, отразяващ съвременните проблеми в Черна Африка.

Героинята на Дженифър Конъли е журналистка, готова на всичко, за да напише своя репортаж за нелегалната търговия с диаманти по време на гражданската война в Сиера Леоне. Пътят на диамантите е изцапан с кръв, убийства и корупция - затова и те са "кървави". Филмът отразява всичко това.

Разбира се, очакваната любовна история не е пренебрегната и дори подсилва драматизма на разказаните събития.

"Правилата на играта" (2009 г.)
Това е една продукция, която събира "цял отбор" холивудски звезди - Ръсел Кроул, Рейчъл Макадъмс, Бен Афлек, Робин Райт, Хелън Мирън. Режисьор е Кевин Макдоналд.

Авторът на класацията определя филма като "забавен политически трилър". Героят на Корул е твърдоглав журналист "от старата школа", който ненавижда начина, по който вестниците се променят. Харесва стария си компютър и купчината хартия на бюрото си и не би се отказал от тях за нищо на света. Героинята на Макадъмс, обратно, е блогър новобранец, който се опитва да се докаже на вестникарски ветерани като шефа ѝ.

Химията между двамата идеално допълва основната сюжетна линия, в която двамата се опитват да разкрият една криминална история с политически елемент.

По-ценното от самия филм обаче е документалния бонус сред допълнителните материали в ДВД версията - един "изненадващо" дълбок поглед върху съвременния път на традиционната журалистика; върху начина, по който се променя, а заедно с нея се променя и обществото.

"Градът на Бога" (2002 г.)
В този филм режисьорската работа си поделят Фернандо Мейрейес, Катя Лунд. Сюжетът проследява живота на група деца, пораснали по различен път - този на наркотиците, на фотографията... Журналистическият аспект се изразява в документирането на онази "друга" Бразилия, потънала в наркотици, детска бедност и хиляди проблеми през втората половина от миналия век.

Уникалното в случая е самото предаване на историята - начинът, по който един човек едновременно участва и документира събитията; едновременно е в центъра и встрани от тях.

Филмът е номиниран за четири "Оскара" и в класацията Топ 250 на IMDB заема 21-ва позиция.

"Телевизионна мрежа" (1976 г.)
Откъде да започнем с този филм? Определенията за него тръгват от "изпреварващ времето си" и стигат до "пророчество за съвременното развитие на журналистиката и обществото".

"Трябваше да гледам този филм като студент по журналистика", споделя авторът. "След това бях шокиран да разбера, че е правен през 1976 г.".

По някакъв начин лентата на Сидни Люмет предрича комерсиализирането на журналистиката, в което медиите са зависими от своя рейтинг и са готови на всичко за него. Илюстрира по един буквален начин цялата лудост, в която индустрията е потънала.

Макар че продукцията е спечелила четири статуетки "Оскар", днешните млади журналисти нямат представа за неговото същестуване, така че идеално пасва на категорията "непопулярен".

Един любопитен факт: актрисата Беатрис Стрейт се появява само за 5 минути във филма, но тази ѝ поява се смята за най-добрата игра в кариерата ѝ и ѝ носи "Оскар".

"Падение: Историята на Стивън Глас" (2003 г.)
Филмът на Били Рей разказва истинската история на Стивън Глас - журналист-измамник, писал за изданието "The New Republik" между 1995 и 1998 г. Търсейки бързия път към успеха и славата, той разполага с цял арсенал методи за измама - от копиране на чужди статии до създаване на фалшиви сайтове, които да служат за източници на измислени новини. А на работодателите му са им нужни три години, за да осъзнаят това.

Самият Глас наскоро се появи в новините, след като Калифорнийският съд му отказа правото да се занимава с адвокатска дейност заради журналистическото му минало.

"Контролната зала" ("Control Room", 2004 г.)
За съжаление този уникален документален филм не е стигнал до българските екрани. Той се фокусира върху възприятието на обществото за войната на САЩ с Ирак и по-специално - на начина на отразяване от катарската телевизия "Ал Джазира", считана за основен авторитетен източник на информация в арабския свят (след това стана по-популярна и на Запад).

Филмът не случайно не е достъпен не само у нас - от създаването си досега е станал труднодостъпен включително и в Щатите. Според критиците той разкрива много неща за войната в Ирак, включително такива, които "администрацията на Буш не желае да се разгласяват".

"Зодиак" (2007 г.)
Режисьор на "Зодиак" е Дейвид Финчър, а главните му звезди са Джейк Гиленхал и Робърт Дауни Младши. Двамата са журналисти, които, заедно с полицията, прекарват години в търсенето на жесток сериен убиец.

Всъщност, точната длъжност на героя на Гиленхал в "San Francisco Chronicle" е "художник-аниматор" (вече не съществува такава), но той е този, който влиза в ролята на разследващ журналист.

Филмът показва как мисията на разследващите журналисти може до таква степен да погълне живота им, че да измести всичко останало в него - включително семейството.

"Лека нощ и късмет" (2005 г.)
Това е още една продукция с много номинации и нито една награда от Филмовата академия - общо шест. Дейвид Стрейтеърн е брилянтен в ролята си на един от най-смелите и уважавани журналисти през миналия век - репортерът от CBS Едуард Р. Мъроу.

Режисьор на филма е Джордж Клуни и по-късно той споделя, че разказването на истории, които отразяват някои от най-дълбоките проблеми на американската цивилизация, е важно за неговата работа. В случая е отразена конфронтацията на сенатор Джоузеф Макарти със CBS, при която медията го предизвиква, за да го представи в крайна сметка като "откачалката, която всъщност е".

Филмът е номиниран за шест награди "Оскар".

"Вътрешен човек" (1999 г.)

Когато свидетел от тютюневата индустрия решава да излезе пред камера, за да покаже на света как всъщност се случват нещата там, това се превръща в национален скандал, в който човекът тръгва срещу бизнеса. На пръв поглед обречена битка.

Великият Ал Пачино за пореден път не разочарова зрителите. Той споделя, че е работил здраво, за да представи една история, в която вярва. Номинацията за най-добър актьор в главна роля е една от седемте, които направеният по истински случай филм е получил. Режисьор е Майкъл Ман.