Честит 3 март, българи!

Мисия Пловдив

03-03-2014, 07:30

Снимка:

интернет

Автор:

Plovdivutre.bg

Всичко от Автора

Още по Темата:

Пловдив чества 3 март! Виж програмата за утре ТУК

Днес се навършват 136 години от Освобождението ни от османско робство

"Българийо, за тебе те умряха,
една бе ти достойна зарад тях,
и те за теб достойни, майко, бяха
И твойто име само кат мълвяха,
умираха без страх..."

3-ти март е изключително важна дата. Не само защото е празник на свободата, която извоюваме след векове на робство, белязали националния ни характер завинаги. Не само защото е еманация на борбения български дух, който обединява и води в преломни моменти на трудности, трагедии, но и триумф.

3-ти март е велика дата, защото тя носи в себе си основното нещо, което е правило народа ни велик и което може да го направи велик отново - чувството за съпричастност, чувството за принадлежност, чувството за обединение.

Българският народ винаги е изумявал себе си и света, когато се е надигал като един. Той не е просто една химера, за която четем в учебниците по история и в романите. Ние имаме късмета да принадлежим към народ и то не какъв да е. Народ древен, смел и мъдър. Такъв, който много пъти е патил и чиято съдба е била такава, че да се сблъска с много трудности и трагедии през живота си. Народ, който обаче, притиснат до стената, събира сили и прави лъвски скок напред, защото няма какво да губи - достоен, открит и добър. Родил Аспарух и Самуил, Ботев и Левски, Опълченците на Шипка.

Кръвта на тези хора тече в нашите вени. Духът им направлява нашия дух. Не е ли това достатъчно, за да живее у нас, днес особено, но и не само днес, гордостта, че принадлежим към нещо толкова голямо и велико?

Ние се нуждаем от тази гордост. И днес на България не й е лесно. Не ни е лесно и на нас. Ако обаче живеем, обичайки страната си, близките си и самите себе си, така нужното ни обединение няма да е просто надпис над една уж важна сграда.

Важните сме ние. Важно е да помним корените си, традициите си. Важно е и да помним героите си, защото имаме вечен дълг към тях и трябва да заслужим подвизите им. Важно е да помним. Защото тази памет ще ни помогне да научим уроците на историята и ще ни направи по-силни, по-достойни и по-задружни като народ.

На 3-ти март 1878 година в градчето Сан Стефано, днешен Йешилкьой, предградие на Истанбул, е подписан мирен договор между Русия и Османската империя. С него се слага край на Руско-турската освободителна война (1877-1878г.) и се създава Българска държава след 500-годишно османско робство.

Причина за Руско-турската война е жестокото потушаване на Априлското въстание от 1876 година, което предизвиква огромен отзвук в Европа. Редица видни европейски общественици и държавници, сред които изпъкват имената на Уилям Гладстоун и Виктор Юго, издигат глас в подкрепа на подтиснатите българи. Войната става неизбежна, след провала на Константинополската конференция и отказа на Османската империя да се реформира и зачита правата на своите християнски поданици. Сраженията завършват с победа на руските войски.

Санстефанският мир е подписан на 3 март (19 февруари стар стил). Тази дата не е избрана случайно. Тя съвпада с коронацията на Александър ІІ през 1855 година и освобождаването на крепостните селяни в Русия през 1861 година, за което руският император получава прозвището Освободител. Договорът е прелиминарен – т. е. предварителен и подлежи на одобрението на останалите Велики сили. Според него, освободена България е автономно, трибутарно (плащащо данък), васално княжество със свое народно правителство и войска. Площта му е над 170 000 кв. км.

Пълномощници от руска страна са граф Н.П.Игнатиев и А. И. Нелидов, а от турска страна - Савфет паша и Садулах бей. Чл. 6-11 се отнасят до България, която е създадена като автономно трибутарно княжество с християнско правителство и своя войска. Границите на княжеството обхващат Северна България (без Северна Добруджа), Тракия (без Гюмюрджинско и Одринско) и Македония (без Солунската област и Халкидическия п-в). Чл. 7 от договора урежда устройството и управлението. Държавата се управлява от княз, избран от населението с одобрението на Великите сили и Високата порта. Парламентът е трябвало да изработи Органически устав (Конституция). Предвижда се и временно руско управление за срок от две години, което се осъществява от специален императорски комисар. Чл. 8 предвижда да се плаща специален данък на Високата порта.

Със Санстефанския мирен договор България възкръсва отново на картата на Европа. Нейното население наброява 4 800 000 души. Санстефанският мирен договор от една страна решава проблема с легитимността на българската държавност, а от друга е убедително доказателство за българското териториално присъствие на Балканския полуостров.

Санстефанска България, с малки изключения, припокрива картата на Екзархията от 1870 година, с която султанът легитимира православната духовност на българското население.

Един от важните резултати на Санстефанския договор е, че той създава един идеал, който е в основата, както на големите успехи, така и на националните катастрофи за българската държавност след 1878 година. Англия и Австро-Унгария се обявяват против санстефанския договор. По тяхна инициатива той е ревизиран и заменен с Берлинския договор през юли 1878 година. По силата на неговите клаузи санстефанска България е разделена на пет части - Северна България и Софийския санджак формират васалното Княжество България, което плаща ежегоден данък на турския султан, има своя милиция и се ръководи от княз, избиран от народа, но със съгласието на Великите сили и султана; земите между Стара планина и Родопите се обособяват в отделна автономна област с име Източна Румелия, управлявана от генерал-губернатор, назначаван от Високата порта; Македония и Одринско остават в пределите на Османската империя под пряката власт на султана; градовете Пирот и Враня се предават на Сърбия, а Румъния получава Северна Добруджа.

Честит Трети Март, Българи!