Пълнят морските курорти с пенсионери и малчугани

Празните хотели стават детски лагери и санаториуми

Страната ни може да стане притегателен център за почивка на пенсионери и малчугани от всички краища на Европа, ако бъдат изпълнени дори само част от основните цели, заложени в Стратегията за устойчиво развитие на туризма. В нея е предвидено да бъдат осигурени подходящи условия за отдих и почивка на пенсионери, както и да се създаде необходимата среда за развитие на детския отдих. Авторите на документа препоръчват да се разработят туристически продукти, подходящи за хората на възраст над 65 години, които да бъдат комбинация между балнео-, културен туризъм, еко- и селски туризъм. До 2020 г. една пета от населението в Европа ще бъде в тази възрастова категория. Необходимо е да се разшири хотелската база с изграждане на балнео- и таласотерапевтични центрове, където да се използват пълноценно лечебната кал и минералните води.
Хотелите ни трябва да излязат от модела ол инклузив и да се пренасочи част от базата по Черноморието към провеждане на балнео-санаториално лечение, сочат още авторите на стратегията, пише "Монитор". Това може да стане, като се обвържат със санаториуми в близост или да създават на медицински центрове към тях.
Децата също са сегмент, който заслужава особен интерес, става ясно от стратегията. Все още обаче не се обръща достатъчно внимание на детския туризъм. Въпреки това се препоръчва част от материалната база на големите хотелски комплекси, която е подходяща за делови туризъм, да се използва и за организирането на детски лагери и зелени училища. Акцент се поставя върху разработването на специализирани туристически продукти, така че да се преодолява сезонността и за създаване на специална емоционална връзка с България. Препоръчва се също така мултиплициране на модела “Камчия” за чуждестранни инвестиции в спортни бази на Българското Черноморие. Засега чуждестранният туристопоток към страната ни се формира основно от посетители от Стария континент, сочи анализът. Европейските пазари, към които се стреми българският туризъм, са разделени основно на две, става ясно от стратегията.

Туристите от западноевропейските пазари - Великобритания, Германия и Швеция, обикновено обичат да пътуват и имат възможност да харчат повече в странство. За тях е характерно също така, че имат афинитет към почивки в райони със слънчев и топъл климат, които им липсват по родните места. Във втората група попадат източноевропейските и съседните пазари - Чехия, Русия, Украйна, Сърбия, Румъния, Гърция и Турция. Хората там трудно си позволяват пътуване, но въпреки това България има голям потенциал в тези страни. Друго общо предимство на тези пазари е и че те имат определена "близост" с България - не само географска, но и заради сходните култура, история и език. Няма да бъдат пренебрегнати, разбира се, туристите от Азиатско-Тихоокеанския регион, които често комбинират европейските дестинации и техният брой се увеличават постоянно.

Равносметката показва, че след шест години у нас ще има над 9 млн. чуждестранни посетители, а през 2030 г. над 12 млн. чуждестранни граждани ще посещават страната ни. България ще се задържи сред страните с развит туризъм, ако успее да преодолее сезонността.