350 млн. души спрямо 300 млн. души

Ако Пекин не вземе драстични мерки, през 2020-та година те ще са дори близо 450 милиона. За разлика от много други страни, в Китай цигари се продават и на малолетните, пише БГНЕС.

Страстните пушачи в Пекин измислиха ново оправдание за зависимостта си от цигарите. То гласи: тъй като смогът така или иначе става все по-гъст, димът от една или две цигари няма да окаже кой знае какво влияние на околната среда.
Пушачите в Китай - повече, отколкото е населението на САЩ

Междувременно броят на пушачите в Китай е по-голям от населението на САЩ: 350 милиона китайци пушат, като тенденцията е възходяща. Към тях се добавят още 760 милиона пасивни пушачи. Предполага се, че ако правителството не въведе драстични мерки, до 2020 година към армията на пушачите ще се присъединят още 100 милиона души. Защото за разлика от Германия, в Китай цигари се продават и на малолетните. Освен това там данъкът върху тютюневите изделия е почти най-ниският в света. Въпреки това обаче 10 на сто от държавните приходи идват именно от търговията с цигари. В регионите с тютюнопроизводство - дори половината. Разбира се, тютюневата индустрия е против увеличаване на данъците. Нейни представители твърдят, че 60 милиона китайци живеят от производството и продажбата на цигари.

Поради тази причина някои общини демонстрират особен вид творчество: в град Ухан в провинция Хубей например градската управа задължи преди години държавните служители да изпушват годишно по 230 000 пакета цигари местно производство. Отделите, които не са изпълнявали нормата, са били наказвани.

Годишно от тютюна в Китай умират над един милион души. За последното десетилетие броят на белодробните ракови заболявания в страната се е увеличил петорно. Разбира се, че и смогът играе определена роля в това развитие. Някои циници в китайските блогове дори твърдят, че смогът се оказва ефикасен метод за намаляване на ръста на населението, за да може да останат средства за лечение на заболелите от рак пушачи.

Новият президент Си Цзипин обяви война на тютюневата индустрия и пушачите. Дали обаче реформаторската му воля ще си проправи път през гъстия синкав дим, или ще си остане само на думи? Първите му стъпки в битката срещу цигарите вече са факт. Той назначи съпругата си за посланик на непушачите в Китай. От началото на годината пък пушенето е забранено на служителите в училищата, болниците, спортните зали и обществения транспорт. Освен това държавните служители нямат право да предлагат цигари в работно време, или пък да ги продават и рекламират в офисите или партийните централи.

Си Цзипин си е поставил за цел да забрани цигарите на обществени места - както на Запад. Ако обаче иска да постигне успех, китайският президент би трябвало да действа още по-решително. Той трябва да повиши драстично данъка върху тютюневите изделия. Този ход ще намали броя на пушачите и ще спаси живота на милиони китайци. В Пекин вече се разгоря дискусия по този въпрос. Как обаче ще реагира бедното селско население, ако правителството му отнеме единственото удоволствие, което може да си позволи? Дали хората няма да се вдигнат на протест и няма ли тогава да спрат да подкрепят правителството?

Страхът от социални размирици е дълбоко вкоренен у китайските властници. И борбата срещу тютюнопушенето е може би най-голямото политическо предизвикателство пред тях. Може би дори по-голямо и от борбата срещу корупцията. Защото във втората населението поне е на страната на президента.