Не винаги изневеряващият е недоволен от връзката си
Според антрополога Хелън Фишър любовта не е чувство. Тя по-скоро представлява система в мозъка, която е свързана с връзките и репродукцията. В нова лекция пред платформата за споделяне на идеи Ted американката обяснява и разкрива за един от убийците на любовта – изневярата. В това число защо се случва тя, колко честа е и тн.
- 1. Моногамията е само част от репродуктивната стратегия на хората. Изневярата също е широко разпространена – според скорошно изследване между 20 и 40% от женените хетеросексуални мъже и между 20 и 25% хетеросексуалните жени, които са сключили брак, ще имат и друга връзка през живота си.
- 2. Структурата на мозъка подпомага изневярата – хората имат 3 основни системи в мозъка, свързани с любовта. Първата, свързана със секса, ги кара да търсят съвокупление с различен набор партньори. Втората, свързана с романтичната любов, мотивира хората да търсят специфичен партньор, насочвайки към процеса голяма част от енергията и времето си. Третата и последна, свързана с верността. Тя кара партньорите да останат заедно достатъчно дълго време достатъчно дълго време, за да могат да си отгледат поне едно дете.
- Трите невро системи комуникират помежду си през цялото време, карайки ни да изпитваме голям набор от емоции, мотивации и чувства, които ни помагат в изготвянето на репродуктивна стратегия. Тази архитектура на мозъците ни обаче прави възможно да изпитваме дълбоки чувства на привързаност към някого, докато обичаме някого друг и искаме да спим с трети.
- 3. Изневярата е факт в много култури – за случаи на връзки с хора, различни от тези, с които сме във връзка, са документирани още в древните култури. Например – Римската, Индуската, пре-индустриалната Европа, джунглите на Бразилия и др.
- 4. Има различни типа изневяра – изследователите разшириха понятието за изневяра. Вече има няколко вида - сексуална изневяра (секс без романтично обвързване), романтична (романтично обвързване, без секс) и сексуално-роматична.
- 5. Различни променливи играят роля в честото и проявлението на изневярата - едно е сигурно: Става дума за световен феномен, който се случва със забележителна честота. Въпреки че почти всички го заклеймяват!
- 6. Животът по двойки е отличителен белег на човечността – според данни на демографските годишници на Обединените нации, включващи данни за 97 нации – 93.1% от жените и 91.8 на сто от мъжете се женят до 49-годишна възраст. В случая става въпрос за информация, събирана между 1947 и 1992 г. По-скорошни данни показват, че 85% от американците рано или късно ще се оженят.
- 7. „Кражбата” на партньори е много горещ тренд – според скорошно изследване, включващо необвързани хора от Америка, 60% от мъжете и 53% от жените са се опитали да „откраднат” нечий партньор. Това се случва, когато някой се опитва да провали връзката на някого друг, привличайки за себе си съответния партньор (било то мъж или жена). Този феномен е разпространен в още 30 култури.
- 8. Изневярата не значи със сигурност, че търсещият е нещастен във връзката си – въпреки че се смята, че партньорите, които са изневерили, са недоволни от връзката си, това не е така. Според скорошно изследване 56% от мъжете и 34% от жените са казали, че са много щастливи или просто щастливи от човека до себе си. Това означава, че в случая немалка роля играе и генетиката.
- 9. Съществува ген на изневярата? – през 2008 г. е проведено изследване, целящо да разбере дали различните гени имат връзка с изграждането на връзки при хората. В него са били включени 552 двойки, които са живеели заедно или са женени от поне 5 години.
- Хормоналните нива при представителите на силния пол показвали, че те са по-малко привързани към партньора си. Техните резултати били и по-зависими от дозите на алел 334. Същевременно онези, които били носители на гена 334, изпитвали повече кризи в брака си (включително заплаха от развод) през последната година. Мъжете, които имали и двата гена, били двойно по-склонни към проблеми в брака.
- Резултатите не свързват гените и изневярата пряко, но измерват няколко фактора, които допринасят за нея.
- 10. Няколко учени предлагат теории за еволюцията на човешката невярност – по време на праисторията неверните мъже спокойно са можели да се съвукупляват и правят поколение. Неверните представителки на нежния пол пък са можели да се радват на генетичните и други ресурси на повече от един партньори. Освен това по този начин генофонда на съответния род се обогатявал.
- Поуката – невярността се е отплащала на неверните мъже и жени в праисторията.