Шистов газ – за и против

Да има или да няма добив на шистов газ в Европа? На този въпрос Европейската комисия не даваше еднозначен отговор в продължение на няколко години. В неофициален доклад през 2012 година се казва, че Брюксел дава свобода на всички страни, които искат да търсят нови източници на газ. Условието за това беше да се направи допитване до населението дали е съгласно и след това да се проучат последствията за околната среда, пише EkipNews.bg.

МАРГАРИТА РАЛЧЕВА

Две години по-късно ситуацията в Европа е горе-долу същата. С тази разлика, че ръководителите на страните от Г-7 се събраха в Хага и решиха да направят всичко възможно да намалят енергийната си зависимост от Русия. В момента руските доставки от нефт и газ покриват около 60 процента от нуждите на ЕС, но страни като България и част от скандинавските са почти на 100 % зависими.

Осъзнали безизходността на сегашното положение, лидерите на отделните страни – членки поеха инициативата в собствени ръце и един след друг започнаха да приканват както Европейската комисия така и все още колебаещите се техни колеги да вземат категорично решение за легализирането на добива на шистов газ в Европа.

Комисарят по енергийните въпроси на ЕС Гюнтер Йотингер поиска, във връзка със събитията в Крим и спора с Русия, още един шанс за шистовия газ на стария континент. Пред германското издание "Райнишен пост" той заяви, че Германия би могла чрез фракинга да намали енергийната си зависимост от Русия „за десетилетия" напред.

Реакцията на полското правителство също не закъсня. Премиерът Доналд Туск, цитиран от агенция "Франс прес", обяви, че ще освободи от данъци до 2020 година добива на шистов газ в  страната.

Мярката не е случайна, тъй като залежите в страната се оценяват на 800 милиарда до 2 трилиона кубични метра.

Годишното потребление на газ в Полша сега възлиза на 15 милиарда кубически метра, от които над две трети или 10,5 млрд. се внасят от Русия.

Сред малкото напълно независими от руския газ страни е Великобритания, но въпреки това премиерът й Дейвид Камерън призова от Хага Европа да се обърне към шистовия газ.

„Мисля, че това е добра възможност. Енергийната независимост, чрез използване на различни източници на енергия, трябва да стане политически приоритет номер едно отсега нататък", каза той и добави , че кризата с Крим е бил „звън за събуждане”.

Европа да прегледа собствените си енергийни ресурси, призова и американският президент Барак Обама, който се срещна с председателите на Европейската комисия и на Европейския съвет Жозе Мануел Дурао Барозу и Херман ван Ромпой в Брюксел.

Бумът на шистовия газ в Съединените щати трябва да се използва, за да се ограничи руското влияние върху американските съюзници в Европа и върху Украйна, заяви и новият председател на енергийната комисия в Сената Мери Ландрю.

И тъй като износът на този газ от Щатите към други държави, с изключение на Канада, изисква специални разрешителни, американските конгресмени вече обмислят промени в експортната политика, като основна причина за това изтъкват промяната в геополитическата ситуация в Европа.

Къде сме ние в цялата тази схема?

През 2011 година американската компания "Шеврон" получи петгодишно право да търси шистов газ край Нови пазар. Решението бе взето на заседание на правителството на Бойко Борисов. 

Според първоначалните разчети концернът щеше да вложи 50 милиона евро в търсенето на нефт и природен газ върху терен от 4 400 квадратни километра в областите Разград, Силистра, Добрич, Шумен и Варна, а прогнозите бяха за запаси между 300 милиарда и 1 трилион кубически метра шистов газ.


Малко след това, изплашен от протестите на еколозите, кабинетът на Борисов наложи мораториум върху проучването и добива на шистов газ, но обеща да построи по възможно най-бързия начин интерконекторните връзки между България, Гърция и Румъния. Европейската комисия дори одобри отпускането на близо 50 милиона евро за това.

"Извлякохме поука от неотдавнашната газова криза, която е една от причините за нашето решение за заделянето на значителна финансова помощ за нови енергийни проекти “, каза по този повод председателят на комисията Жозе Мануел Дурау Барозу.

Това стана през месец март 2010 година.

Финансирането за тези български проекти, бе част от най-голямата финансова субсидия, отпускана в историята на ЕС за енергийна инфраструктура.

Тя включваше общо 43 мащабни обекта на стойност 2,3 млрд. евро. Ставаше дума за 31 газопровода и 12 електропровода.

За съжаление 4 години след това интерконекторните връзки със съседните държави не са изградени, а добивът на шистов газ у нас е все още забранен, докато в съседна Румъния проучванията вървят с пълна сила въпреки протестите на местното население.

„Българските власти смятат, че е необходимо да поддържат добрите си отношения с Русия, запазвайки връзките си и със съседните им държави. Ние напълно подкрепяме техния дипломатически подход", заяви тогава комисар Йотингер в отговор на въпрос дали прекалената близост на София с Москва няма да провали "Набуко", който бе конкурент на "Южен поток".

Така и стана.

Недолюбваният от Русия "Набуко" отиде в историята, а българския участък от "Южен поток" утрои цената си и ще се строи от близка до Кремъл фирма-"Стройтрансгаз".

Резултатът е повече от ясен - България все още е 95% зависима от братска в кавички Русия, а призивът на Запада да обърнем поглед към шистовия газ по разбираеми причини е ингориран от управляващите в България.

Ще има ли рестарт на икономиката в България и Европа по подобие на американската или не, зависи само и единствено от решенията на отделните правителства, тъй като Европейската комисия вече даде зелена светлина на шистовия газ.

От тук нататък са необходими бързи и умни решения, защото ако Европейският съюз не вземе мерки сега, след 20 години ще бъде 80 процента зависим от внос на енергоносители, предупреди и председателят на Европейския съвет Херман ван Ромпой в Брюксел.