Няколко думи за българския синдром на жертвата и лошия герой в него

Когато си играем на жертви на системата, ние, българите, много обичаме да си избираме лош герой, който да е виновен за всичко. (Честно казано, силно се надявам това да е общочовешка, а не патентовано българска черта, защото иначе нещата биха отивали все на зле).

В отношенията държава/доставчик-длъжник виновникът е някъде по средата на тази опозиция, тъй като, пред критичната трибуна на публичността, никой не иска да вини директно другия. И всички вкупом винят онзи, който върши мръсната работа да събира парите от този, който не иска да ги даде, за този, дето не може да чака – частният съдебен изпълнител.

А когато в края на приказката за лошия ЧСИ историята намери медийно отражение, всички останали герои остават анонимни – и дружеството/институцията, които завеждат делото, и съдията, който го разглежда. Подчертават се само злия съдия-изпълнител и несправедливо въвлечения в цялата тая патаклама беден длъжник.

Понеже напоследък се вдигна много шум около последните популистки законови предложения, ние решихме да потърсим истината и от другата страна. В разговор потърсихме мненията на няколко съдия-изпълнители от близо и далеч.

Откъде идва митичният образ на ЧСИ?

"Какви ли не неща се говорят за нас. Чувала съм за себе си всякакви неща от хора, които дори не ме познават”, разказва съдия Ивелина Божилова, която работи на територията на Бургас.

Действително, описанията за съдия изпълнителите варират от тъжна гротеска до открита обида – те са грозни, зли; напомнят на лошите герои от приказките, чиято роля е да омагьосат главния герой и да го оплетат в мрежите си. Затова и хората все повече ги възприемат по този начин – в определенията си голяма част от тях експлоатират един вече готов образ, разпространяван умело от медиите, търсещи своята сензация.

Тонът, обаче, е подет от върха. Когато лица с обществено доверие (макар и привидно) излязат на дадените им от медиите трибуни и започнат да говорят за вземания и давания, недоволният потребител стои пред телевизора и се разпалва от чутия патос. А човекът отсреща невинаги знае точно какво говори.

Ето един малък пример: да сте чували депутатът от КБ, законостроител на ограничаващите дейността на ЧСИ промени, да говори за „публични вземания”? Че частните съдия-изпълнители грабят, ли, грабят от тях, за да ги пъхнат право в джобовете си. Всъщност, публичните вземания са данъците и таксите, които данъкоплатците дължат на държавата, за да може тя обратно да ги преразпредели към тях. Задълженията към доставчици на ток, вода, парно, телефон, интернет и всякакви други услуги не са публични, колкото и г-н Ангелов да ги слага с лека ръка под общ знаменател.

Публични ползи

Ако трябва да говорим за публични финанси, то от началото на 2014 г. досега частните съдебни изпълнители са събрали в полза на държавния бюджет около 200 млн. лева забавени дългове. Общо върнатите задължения за миналата година са в размер на 1,135 млрд. лева при 1 млрд. лева за 2012 г. При това, внимание, те не са ги събрали за себе си! Това е сумата на всички пари, които длъжници са върнали на държавата, включително и на отделните общински бюджети.

В този смисъл, дали причината да се плашим повече от всякога от ЧСИ е, че през последната година и половина позакъсалите от несъбиране на дългове общини решиха да се обърнат за помощ към тях, за да съберат овехтели с по 1 и 2 години имотни и прочее данъци?