И още малко факти около Великденския хляб

Традицията за великденските български хлябове е доста богата. Това заяви в интервю за БГНЕС Елена Водинчар, главен асистент в Института за етнология и фолклористика в Етнографския музей при БАН.

Традицията е богата от към форма на хляба, пластична украса и предназначение. То се проследява в различни краища на страната. Обикновено традиционният хляб за Великден се шари с боядисани великденски яйца- украсата може да съдържа 1,2, 3 или 5 яйца. Те не са случайни, а носят символика. Има хлябове, където има бяло и червено яйце. Винаги бялото яйце е с предназначение за Господ, червеното яйце е за стопаните и за цялото домочадие.

Знае се, че с великденския хляб се готви след дългия великденски пост, който е 50 дни. Всеки член на семейството трябва да си вземе по едно червено яйце. Това е първата обредна храна, с която се хранят хората след посещение на църквата и Великденското тържествено Богослужение по време на светия празник.

Във великденската традиция има хлябове, които се предназначени за децата. На вид те представляват малки плетеници или осморки. Има хлябове, които са предназначени за Великденската трапеза, други, които се поднасят на кумове, на родители от децата, както и хлябове за лазаруване.

В днешно време в някои български села все още може да видим козунаци, които се шарят и с яйца отгоре. Интересно е да се отбележи, че думата козунак и самите козунаци не са български и традицията. Да се правят козунаци от сладко тесто, където присъства захар в замесването всъщност е заемка от гръцката традиция, обясни експертът.

Козунакът навлиза във Великденската ни традиция в началото на миналия век предимно чрез градската култура. Има свидетелства, че думата навлиза чрез румънски език. Чрез навлизането в градската култура козунакът прониква и в селската култура.