Ето част от тях

България е един странен хибрид - уж сме в Европейски съюз, а яко ни влече Ориентът; уж сме в НATO, пък по-често заставаме на страната на Русия; уж сме големи патриоти, а всеки не спира да повтаря как ще емигрира. Освен тези фундаментални странности в ежедневието ни е пълно с неща, за които чужденците просто не могат да намерят логично обяснение, ето част от тях: 

КИМАНЕТО НАОПАКИ

Едно от първите неща, с които веднага се сблъскват чужденците в България, е, че кимането за „не" значи „да". Това и фактът, че хората масово говорят английски с акцента и граматиката на някой от лошите в старите серии на Джеймс Бонд. Най-забавното е, че когато някой те пита защо сме наопаки, не знаеш какво да му отговориш - просто няма официална версия. Да, всички сме чували историята за турско робство и сложения под главата кинжал, но честно казано, тя звучи съшита с бели конци. Всъщност не е важно как се е стигнало дотам, че сме единствената държава с обърнати команди, смешното е как никой не е намерил за нужно да го поправи - просто популярната логика е „абе да се оправят". Малко като надписа izhod на магистралата.

ОСОБЕНОСТИТЕ НА МЕСТНАТА КУХНЯ 

Ние си обичаме традиционната българска кухня, но чужденците виждат в типичната ни трапеза нещо, приличащо на сцената със супата в маймунска глава в „Индиана Джоунс". Все пак през техните очи бозата е нещо странно гъсто, особено миришещо и с цвят, който не ти отваря глътка. Веднъж присъствах на закуска, в която една французойка след много кандърми най-накрая пи малко боза, извини се учтиво, стана от масата и повърна в мивката. Затова и повечето чужденци само разбъркват таратора с научен интерес и бутат настрана шкембето. Ние обаче не спираме да ги тормозим. Щом някой е дошъл у нас, трябва да мине през всичко - ракия, шопска салата, даже и пача. Виж, когато българи отидат да живеят в чужбина, те никога не приемат местната кухня и вместо това си поръчват от интернет лютеница за по 5 долара.

ПОПФОЛКЪТ

В музикално отношение по света сме известни с Мистерията на българските гласове и попфолка. То няма и как да бъде иначе - рок музика те си имат в изобилие, рапът ни е на български, а качествена поп музика се прави с пари. Попфолкът е голямата атракция за чужденците - те гледат цялата сцена със същия онзи букет от емоции, с който навремето първите бели, стигнали до Австралия, са гледали птицечовката - странно е, грозно е, невероятно е по толкова много причини, но очевидно съществува. Един от първите сблъсъци с попфолк сцената за гостите на страната ни обикновено е в хотела, като попаднат на „Планета" - често даже те са истински убедени, че това е еротичен канал. Ако се престрашат да отидат на фолк парти, изведнъж разбират колко правилно е било първото им впечатление. Хората, които не слушат чалга, в България са поставени в позицията на метъли в Ямайка - могат само да седят и да мрънкат, че всички свързват страната им с регето и никой не иска да чуе за ямайския блек метъл, но какво да се прави - това е ситуацията.

КОРУПЦИЯТА НА НИСКО НИВО 

В развитите държави полицаите на улицата имат по-скоро представителна функция - можеш да ги попиташ за посока или да им поискаш огънче, за да си запалиш джойнта. Е, не чак, но доста близко - те патрулират по улиците, за да всяват респект с присъствие, не за да налагат полицейщина. У нас силите на реда по-малко обикалят, повече сядат спотаени в засада и без значение дали са КАТ или не, спират коли и проверяват документи. Целта им естествено е да изкарат някой лев, не да свършат нещо полезно за обществото, като изчистят хората с нередовни документи от пътищата. Навсякъде има корупция, но никога толкова открита, особено на ниските нива, затова чужденците са малко объркани, когато директно им поискат пари. После бързо свикват и се възползват максимално от беззаконието. Спомням си как бях обяснил на един чужд диджей, че доста хора у нас карат с купени книжки и на „Витошка" той видя сергия за калъфчета за лични документи и ме попита с блеснали очи „Тук ли продават книжките?".Източник:Актуално