Манипулативната кампания срещу дейността на частните съдия-изпълнители става все по-остра

През последните седмици темата за частните съдебни изпълнители става все по-популярна и явно някой има интерес тя да остане такава. Може би в това не би имало нищо лошо, ако не се водеше открита и очевидно манипулирана негативна кампания срещу дейността им.

Съвсем умишлено на частните съдия-изпълнители се изгражда образ на "безчувствени бирници”, които правят безумно големи богатства на гърба на страданието и глада на обикновените хора. Интересното е, че този образ се създава имено от депутати и политици - хората, които с управлението си са направили народа толкова беден; хората, които са докарали народа до там, че да не може да си плаща сметките, да има нужда от заеми, за да оцелее.

Често обвинение към ЧСИ е, че таксите им са прекалено големи. По предложенията, които се дават в момента, сумата от всички такси не трябва да надхвърля ½ от вземанията. Проектът предвижда и да няма пропорционална такса по дълг, който е платен в срока за доброволно изпълнение. Тази идея не е нова и отдавна за нея настояват определени граждански организации. И когато говорим за задължения на големи суми, това не звучи твърде неразумно.

Опасенията в сектора обаче са, че ако това се приеме, ще да има и случаи, при които съдебният изпълнител няма да може да покрие фиксираните разходи, които е направил за образуване на делото, опис и т.н., особено когато вземането е за малка сума. За всяка такава има да се извърши определено количество работа, точно колкото и за голяма сума, и е много вероятно направените разходи, които не се покриват, да се пренесат към друг вид такси.

А от това няма да има особена полза за никого.

В такива случаи ЧСИ-ли просто си правят отвод по тези дела. Според повечето от тях исканото намаление на таксите им, след като през последните години вече беше направено такова, просто ще направи много малки дългове несъбираеми. А се събират и просрочени плащания по комунални услуги, например за мобилни телефони, парно, които не са големи като сума, но при множество просрочия сумарно носят едри загуби за съответния доставчик.

Всъщност таксата на ЧСИ е една десета от адвокатската. Но когато се дава публичност на един частен случай с участието на съдебен изпълнител, всички останали участници остават анонимни – освен „злият” ЧСИ. Въобще по веригата на задлъжнялостта, той взима най-малко дивиденти. Повечето от постъпленията му отиват към ангажираните институции, които също чакат своята такса от общия дял.

Появи се предложение ЧСИ да не участват в публични вземания. Но защо задълженията за вода, ток и парно например да са публични? Те са просто остарели задължения, трупани с години на сметката на съответните предприятия. И ако тези вземания не бъдат върнати, ще са за сметка на останалите ползватели на услугата, които с нищо не са виновни, че някой не си е плащал сметката с години например.

А ако частните съдия-изпълнители не участват в публични вземания, както и в тези на монополните разпределителни дружества, то това не противоречи ли на конституцията? Това би поставило частни и държавни в неравностойно положение и е ограничаване на конкуренцията, подобно на казуса с ДДС – доскоро от данъка бяха освободени държавните изпълнители, но преди няколко месеца Европейската комисия задължи България да въведе еднакво облагане за всички.

Чуват се мнения, че обществените поръчки за избор на ЧСИ за публични вземания са "бавни, тромави, ненужни" и свързани с излишни разходи и затова всички подобни вземания могат да се дават на държавните изпълнители, които са на заплата към съдебната система. Но само през миналата година ЧСИ са събрали в полза на държавния бюджет 200 млн. лв. вземания. През последните година - година и половина позакъсалите от несъбиране на дългове общини също решиха да се обърнат за помощ към тях, за да съберат овехтели с по 1 и 2 години имотни и прочее данъци, и резултат има.

Но нека да погледнем от друг ъгъл работата на ЧСИ. Защо защитаваме винаги онеправдания? Не са ли например ограничени правата на майката, чийто бивш съпруг отказва да изплаща издръжка на децата си; или на работниците, които не успяват да си получат заплатите от работодателя? Забавените към тях плащания също са „задължения”. Защо трябва винаги ЧСИ да е лош и зъл, а длъжникът да е добрият? Ами ако вие имахте да взимате и бяхте опрели до ЧСИ, щяхте ли да настоявате да ги няма?! Това е като историята с полицаите, които „никой не харесва”, защото те „освен да взимат рушвети по пътищата, друго не правят”, но като попаднем в ситуация на незаконност и несправедливост, първата ни работа е да се обадим по телефона и да ги повикаме.

А не бива да забравяме и, че ЧСИ са част от съдебната система на България. Те не са бирници, нито лихвари. Работят в кантори, разговарят с клиенти, също имат представителна и медиаторска функция в двустранния диалог между длъжник и дължимо лице. Разликата между ЧСИ и останалите субекти в съдебната система е, че те имат положителна оценка в мониторинговите доклади на Европейската комисия – да, точно така, в онези „съдебни” доклади, които разгласиха на света прогнилия състав на съдебното ни дело. С едно изключение – работата на ЧСИ, които действат в законова рамка, съобразена с всички европейски норми и препоръки.