Днес, независимо от победата, за когото и да бъде тя, усмивките със сигурност ще бъдат по-малко, хората по трибуните също

Днес от 19 часа на стадион Лазур ще се изиграе най-очаквания двубой за бургаските фенове, който противопоставя градските съперници Нефтохимик и Черноморец. Поне така е от средата на 90-те години, когато „нафтата“ влезе в А група и наруши доминацията на единствения дотогава градски отбор играл при най-силните – Черноморец.

По-зрелите футболни фенове, които сега са на по 30-40 години си спомнят отлично как 2 часа преди мачовете между двата съперника на стадионите – тогава Черноморец в Акациите и Нефтохимик в Лазур, местата бяха заети, а закъснелите се катереха по оградите, близките дървета, покриви, блокове и ротонди на двата стадиона. Когато на почивката между двете полувремена привържениците се събираха зад трибуната на стадион Черноморец да пият заедно по бира и да обсъдят  положенията от полувремето, а след мача заедно и пеш по бургаските улици да коментират резултата и пропуснатите възможности за своите. Това обаче отмина и няма да се върне – поне не скоро.

Тогава и двата отбора нямаха финансови проблеми – едните тренираха в Акациите, а другите на стадион Нефтохимик и често ползваха тренировъчните терени на стадион Черноморец. Когато пък вървеше мащабният ремонт на стадиона в Лазур, нафтата играеше мачовете си без никакъв проблем на бившия „Девети септември“. Футболистите на Черноморец пък се хранеха в стола – ресторант на нафтата /сега полицейско управление/, а някои от играчите живееха пак там в Общежитието – хотел. Пак тогава,  двата отбора разменяха футболисти и треньори, като помощта бе с една цел – за доброто на футбола в града…Но и това време няма да се повтори.

Какво е днес? Всеки има своята истина, но сега ситуацията няма допирни точки с тогава.  Защо ли? Защото нафтата винаги бе сред първите 6 отбора в групата, а Черноморец в златната среда. Защото и двата отбора имаха свои стадиони и фенове, които знаят къде трябва да отидат, за да гледат мача на своя отбор. Сега нафтата е без стадион, защото базата в Долно Езерово не би могла да се нарече стадион на отбор от А група, а феновете на Черноморец, колкото и малко да са останали, не могат да припознаят стадиона в Лазур като свой дом. И двата отбора кретат в дъното на класирането и догодина няма да са в елита на страната. За Нефтохимик – сигурно, за Черноморец – около 90-те процента.

А какво да очакваме? Нефтохимик е ясен – отпада. Сега е важно отборът да опита да намери визия за бъдещето. Голямо е желанието тимът да продължи да съществува, но това е като че ли самоцел. Защото без пари, без база, без визия за поне близките 4-5 години, без качествени футболисти…нафтата ще играе догодина в „Б“ група, където може пак да се бори за спасение. И кому е нужно това? Може би на някого, на когото егото е по-важно от стойностното присъствие в съответното ниво на футбола ни и запазването на авторитета на името, което в миналото звучеше гордо .

Черноморец все още храни крехка надежда за спасение. Но дори тя да стане факт какво предстои? Треньорът Димитър Димитров нееднократно заяви, че иска да види план за развитие, за да остане. Херо не отрече, че е имал разговори. И ако в Черноморец няма перспектива, въпреки всичко, ще напусне. Други отбори и мениджъри пък гледат към най-добрите играчи на акулите, които също ще поемат в различно посоки, ако ситуацията не се изясни и не се открие ясна перспектива за развитие.

А перспектива май на този етап не се вижда… Отборът се издържа в последните няколко години от трансфери. Вярно добри попадения, но недостатъчни за да осигурят 100% бюджета за годината. Солидния спонсор Петрол холдинг, който до скоро осигуряваше издръжката се е оттеглил и собственикът Митко Събев дава свои средства за съществуването на тима. Но и те не стигат, защото на всички е ясно – професионалният футбол е скъпо удоволствие.

И все пак - докато нафтата няма нищо сега – Черноморец има почти всичко, за да се развива. Стадион, където и тази година ще се играят мачове от Лига Европа, който ще приеме финала за Купата на страната, на който ще се играе и още един финал – за Суперкупата на България – т.е. стадион за Европа. Има добре функционираща детско юношеска школа, вярно наследена от „нафтата“ при преобразованията  на отборите отпреди 6-7 години, която бе развита и сега вади футболисти за първата формация като  Милчо Ангелов, Милен Гамаков, Станислав Дрянов, Ахмед Ахмедов, Даниел Стаматов, Димитър Тодоров – почти половин отбор. Днес някои от тези момчета ще играят и в първото си /за съжаление и последно/ градско дерби на ниво А група. И накрая, не по важност разбира се, Черноморец има първата в страната, вярно все още незавършена, но чудесно замислена и осъществена тренировъчна база с три терена, ресторант, хотелска част, фитнес, подземен гараж и всичко необходимо за провеждане на учебно – тренировъчен процес, лагери преди мачовете и каквото си помислите още. И тя бе изградена много преди прословутите и така щедро адмирирани от всички бази на Лудогорец и Ботев Пловдив. Остава обаче да се намерят средства за завършването на този проект и ако това стане, Черноморец няма да отстъпва в това отношение на водещите. И пак опираме до средствата за финансиране, които са най-важното в големия футбол. Бургас беше пръв – и със стадион, и с модерен проект за бъдещето и с тренировъчна база, но какво от това? Вече и другите го имат, а градът ни пропусна възможността да се превърне в най-модерния футболен център извън столицата. Е, стана поне най-добрият град за живеене… Със замърсен въздух и с най-разкопания център от много години, но това е друга тема.

Днес очаквам на стадиона да има поне 3-4000 зрители, което си е оптимистично на фона на все по-намаляващия интерес към  футбола в Бургас. А само преди 3-4 години Лазур бе пълен, еуфорията голяма, а хората щастливи след мач. Така беше.

Днес, независимо от победата, за когото и да бъде тя, усмивките със сигурност ще бъдат по-малко, хората по трибуните също. А в съзнанието на футболисти, треньори и шефове на отборите ще бъде загнездена единствено мисълта  за това какво ще бъде утре. Дано между плътните пролетни облаци тази година се покаже и малко слънце, за настудувалите се от проблемите привърженици на двата клуба, а и за самия бургаски футбол, който очаква своя Спасител.