На празнуващите ЧЕСТИТО в аванс

1 Май: Тамара

Св. Акакий произхожда от българското с. Ново село, Солунско. Деветгодишен го подлъгали да приеме мохамеданството и бил обрязан. Беят на гр. Серес се привързал към него и го осиновил. По-късно Акакий напуснал дома на бея и за да изкупи греха си, станал послушник в Хилендарския манастир. Приел монашество и под ръководството на духовника Никифор се подготвял за мъченичество. Обезглавен е в Цариград на мястото, което се нарича Пармак-капи на 1.05.1816 г.

2 Май: Борис, Богорис, Борислав, Борислава, Боряна

Св. Борис-Михаил е български владетел, покръстител на българския народ, забележителен държавник. Построил редица храмове и манастири и радеел за изграждането на независима Българска църква. Плод на неговата културна политика е въвеждането на старобългарския език и писменост в богослужението и в държавния живот и създаването на първите български книжовни и просветни средища. Починал на 2 май 907 г.

5 Май: Ирина, Ирена, Иринка, Ириней, Мира, Мирослав, Мирослава, Мирчо

На този ден честваме паметта на Св. мъченица Ирина. Пенелопа, както се казвала светицата до покръстването си, била дъщеря на знатни езичници от Магедон. Баща и построил за нея чуден дворец извън града, далече от светския свят и развлечения. Наел хора да се занимават с обучението и възпитанието и. Един от тях бил християнина Апелиан. Той учил девойката на християнски ценности.

Когато Пенелопа станала пълнолетна, баща и и съобщил, че и е избрал съпруг, за когото да се омъжи. Момичето помолило за време за размисъл и се обърнало към Христос за съвет. Бащата се разярил и заповядал дъщеря му да бъде прегазена от стадо коне. Вярата спасила момичето и конете побегнали към бащата. Той се убедил в правотата на дъщеря си и приел християнството заедно със семейството си. Ирина започнала да приучава и други граждани.

6 Май: Ден на храбростта и Българската армия и Гергьовден

Празнуват - Галя, Ганка, Ганчо, Генчо, Гео, Георги, Георгина, Гергана, Гинка, Гиньо, Гиргин,Гиргина, Гоце, Гюро, Гюрга, Гюргелена, Йорго, Порица

11 Май: Кирил, Кирилка, Киро, Кирчо, Методи, Методий

Още в най-старите български ръкописни книги, запазени до днес, е отбелязана паметта на светите братя - 14 февруари за св.Кирил и 6 април за св.Методий. За техния общ празник, 11 май, най-ранният запазен спомен е от XII век. Тази дата се чества и през следващите векове като църковна прослава, а през годините на българското възраждане се превръща и в гражданско тържество, изразяващо духовните въжделения на българите за църковна и политическа независимост, просвещение и национално въздигане.

През 1857 година започва редовното отбелязване на празника на св.св. Кирил и Методий в Пловдив, Цариград, Шумен и Лом. Първото честване е организирано от Найден Геров през 1851 г. в Пловдив. Днес 11 май се чества като църковен празник на двамата свети братя, докато 24 май се утвърждава като празник на българската просвета и на славянската култура.

14 Май

Оригинален цигански празник и ден на шегите и лъжата е Мая, Маето (14 май). Празнува се когато узреят черешите. Това е чисто женски, весел и жизнерадостен празник, свързан с гадаенето и предсказването на бъдещето. Завършва с обща трапеза, в която не участват мъже.

21 Май: Елена, Елеонора, Константин, Константина, Костадин, Костадина, Костадинка

Според поверието Св. Елена носи градушка в ръкава на ризата си и затова през този ден стопаните не работят вкъщи и на полето.

В някои селища на Югоизточна България и Родопите се изпълняват нестинарските огнени игри. В празненството участва цялото селище, но в огнената жарава играят само призваните: духът на светеца се вселява в тях, "прихваща ги" и подчинявайки му се, те вещаят от негово име. Обикновено нестинарите са жени и мъже от един и същи род и умението им се предава по наследство. Сутринта те се събират в параклиса на светците, където се съхраняват техните свещени икони и нестинарският тъпан, съпровождащ обреда. Там приижда цялото село. Всеки носи печени агнета, хлябове и погачи, ракия и вино. Населението устройва "панигир" - обща трапеза, придружена с песни и игри. Младите запалват голям огън, който до вечерта трябва да прегори. Тогава с иконите в ръце нестинарите прекрачват с боси крака в жаравата и пристъпват бавно под ритъма на тъпана. Вярва се, че по време на своя танц те могат да влязат в контакт със светците Константин и Елена, които им помагат да пророкуват и да лекуват болести.

24 Май: Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост

За пръв път този празник е отбелязан в Пловдив през 1851 г. по инициатива на Найден Геров. Редовното му национално честване започва от 1857 в Пловдив, Цариград, Шумен и Лом.

Превърнал се в любимо тържество на буквите и цветята, 24 май се чества и зад граница - сред възрожденската ни емиграция в Румъния и Русия, дори сред българските заточениците в Диарбекир, сред студентите в чужбина. Масовото му възприемане е свидетелство за бързо протичащия процес на национална консолидация и разкрива жаждата на българина за просвета и наука.

За официален празник е обявен с решение на 9-ото Народно събрание на 30 март 1990 г.

29 Май: Спас, Спаска, Спасена, Спасения, Спасимир, Спасимира, Спасуна, Сотир

Според народните схващания на този ден Господ прибира душите на всички покойници, които е пуснал на свобода сред хората на Велики четвъртък. Затова жените отиват рано сутринта на гробищата, раздават варено жино е хляб за своите мъртви и разстилат орехови листа върху гробовете им. Така смятат, че им правят сянка на "оня свят". Вярва се, че на Спасовден болните могат да се излекуват, ако преспят на поляна, където расте билката росен. Води ги техен близък, който се уважава като "побратим" или "посестрима" на болния.

Източник imenata.com