Символ с кръвта на Исус и мозайки на 16 века в новия туристически обект

Отваряме вратата на Малката базилика. Най-новият археологически обект на Пловдив, само на 16 века. Тази сутрин модерното антично място посреща за първи път посетители. След възрастна дама, която развълнувано прекрачила прага първа, е наш ред.

"Това е специален обект, от средата на 5 век", започва разказа Даниела Кочиян, част от екипа, изучил тайните на базиликата. Потегляме по пътя на античността. Базиликата е изграждана в продължение на два века - първи и втори строителен период. Най-ценното в нея са мозайките, повечето от средата на 5 век. Запазен е част от амвона - още от древността мястото се е използвало за проповядване от свещенослужителите. Раннохристиянските амвони не са като днешните, тогава били с две стълбища.

Вдясно на пода виждаме ктиторски надпис, където се разчита, че победителят заедно със своето семейство е бил тук. Името е заличено. Предполага се, че са букви за император Базилиск: ... "Победител и патриций заедно със семействата им".

Запазени са розета от ранното християнство. Знае се, че те символизират кръвта на Исус. А вазата е съдът, в който се събира манната небесна. При разрушаването на базиликата са заличени част от древните мозайки. "Върху тях хората са си правили изкопи за съдържание на храни, жито, септични ями. Разкопавали са без да знаят какво унищожават", каза Даниела Кочиян. Имало е и стенопоси, но следи от тях липсват. Продължаваме обиколката и виждаме малък светилник и чинийка. Археолозите и реставраторите мислят, че тя е била част от църковната утвар, която се е ползвала тук.

Качваме се на най-уникалното място в обекта – баптистерията. Тя е единствена по рода си в България. Тук са кръщавали християни. Писцината е много ранна и е била предназначена за възрастни. Водният басейн е стъпаловиден – има място за свещенослужителя, който предавал вярата на бебета и големи.

Наблизо виждаме и добре запазени мозайки, които според археолози са големи постижения в това изкуство. Еленчето, което е символ на християнина, който има постоянна нужда да търси вярата и Господ в себе си.

Гълъбчетата – символ на Светия Дух, който се явява при кръщенето на Исус в река Йордан. В тази част на базиликата цветовете на мозайките са по-различни, по-ярки. Това е до средата на 6-ти век. Запазени са и мраморните плочи и хоросана.

Мозайката в обекта се доизгражда, там където се знае как продължават елементите. Реставратори работят под ръководството на Елена Кантарева Дечева.

Време е да разгледаме двора на обекта, където разбираме, че има още по-големи тайни. Малката базилика е разположена източно от античната улица на Филипопол. Запазена е част от улица, която е минавала непосредствено до сградата. Открита е антична постройка като тези в Помпей със запазен вътрешен двор. Този тип сгради са били обичайни за заможни хора, благородници, търговци, духовници. Това са типичните градски къщи с вътрешен двор в Римската империя. Служили са не само за живеене, но и за празненства, отдих и са били много характерни със светлината и големите прозорци. Този тип здания започнали да се изграждат по българските земи от около 2-3 век. Вън е изложен и част от амвона от втория строителен период.

Базиликата била построена накрая на града. Тук са посрещали и изпращали хора, които са пристигали от Константинопол. Близо е и до Източната порта на Пловдив.

Непосредствено до базиликата виждаме и останките от крепостната стена. Също и основите на крепостната кула. По време на реставрацията е открит и античен кладенец. Тук е намерен и некропол с погребани хора. Не се знае какви са били - благородници, духовни лица или други.

Гидовете от обекта очакват много наши и чужди туристи. Мултимедии представят цялото културно наследство на Пловдив.