Находки от древен Пловдив складирани в барака, после разграбени

Археолози ще проучват Мичкюрската селищна могила - една от най-старите в Пловдив

Находки на няколко хилядолетия са безследно изчезнали в Пловдив. Разграбени са предмети, открити в могилата Яса тепе 1, покрита от сегашните складове на ул. "Брезовско шосе". "Много от намереното не е съхранено и описано по надлежния ред. Друго е разграбено", каза за Plovdivutre.bg Любомир Костов, председател на сдружение "Пловдив-най-старият жив град в Европа".

Голяма част от находките от Яса тепе 1 били прибрани в барака в Текстилния комбинат "Марица",

откъдето впоследствие са разграбени, заяви Костов. Изчезнала е основно керамика, фина и красива. В Археологическия музей в града има малко съхранени предмети от древността.

Пловдив бе признат за най-стария жив град в Европа. Историци не оспорват, че градът е бил люлка на съвременната европейска цивилизация и от тук е тръгнало голямото разселване из континента.

Уникални сме с праисторията, не с античното минало, коментира Любомир Костов.

Популяризирането на хилядолетната история е и мисията на сдружение "Пловдив – най-старият жив град в Европа". "Сега привличаме туристи с Римския стадион, Античния театър, Одеона. Римски стадиони като нашия сигурно има над 30 в Европа, че и по-големи, по-лесни за експониране. Античните театри са над 70. Подобни антични обекти са атрактивни, има писмени сведения за тях. Но ги виждаме из цяла Европа, Африка и Азия.Това не е уникално", каза Костов. Според него хората имат находки далеч не по-стойностни от нашите, експонират ги, за тях се говори, разказват притчи, на моменти откровени лъжи, а ние го имаме и не го използваме, което е беда.

В Тракийската низина са открити около 490 праисторически селища. От тях 450 са на територията на България. В Пловдив началото на уседнал живот е сложен през 6-то хилядолетие пр.н.е.

Археолози са открили десетки праисторически селищни могили в града и още четири в региона.

Нито едно праисторическо селище обаче не е проучено изцяло и задълбочено докрай. Малки изключения прави Яса тепе 2, което днес се намира югоизточно от Аграрния университет и западно от главната трибуна на стадион "Локомотив". Могилата има височина 4 м., диаметър при основата около 100 м., повърхност около 10 декара. Открита е през 1940 г. Намерени са археологически материали от късния неолит (4500 г. пр.н.е.)  до ранно- бронзовата епоха (3500-1900 г.пр.н.е.), римското владичество (II-III в.) и средновековието (VIII-IX в. и X-XII в.). Около пещите и подовете на жилищата са открити глинени съдове за готвене и съхранение на храни, сърп, тежести, прешлени, култови предмети. Намерени са гроб на мъж и жена от II-III век, славянски съдове и старобългарски предмети.

Едно от най-интригуващите праисторически селища е това на Джендем тепе, а в региона - Мичкюрската /Прославската/ могила, която съществува от късния неолит почти до средновековието. Изиграва решаваща роля за формирането на селищния център Кендрисос-Евмолпиада- Пулпудева-Пловдив. Намира се западно от кв. "Прослав" по пътя за Златитрап. Тя е най-добре запазената селищна могила, но е сравнително слобо проучена. Висока е между 8 и 10 метра и се простира на около 10 дка. Първите проучвания са направени от френски археолози преди повече от век. Намерените находки се съхраняват в Музея на националните древности в Париж.

Идеята на сдружението за Пловдив е да стартират първоначални проучвания на могилата.

Водят се разговори тя да намери място в програмата на археолозите-праисторици у нас. От организацията са осигурили бюджет от 15 000 лева.

За да привлекат вниманието на наши и чужди туристи, тази пролет жреци и девойки ритуално посяха лимец в подножието на Мичкюрската могила. Храната е една от най-старите, позната на хората от преди повече от 9 000 години. Наесен от сдружението ще направят жътва на лимеца по древни способи.

Преди това обаче ще излезе книгата "Пулпудева – помазаният град на боговете" на Константин Каменов. "Пловдив-най-старият жив град в Европа" планират и международен симпозиум по археология през декември т.г. "Целта ни е да се заложи на праисторията, да се обозначат находки, да се експонират. Така за Пловдив ще се говори", убеден е Любомир Костов.