Законът за висшето образование - стар кърпен кожух от детски приказки

Той е изгубил вътрешната си логика

От 1995 година до сега законът, който регламентира дейността на висшите учебни заведения, е претърпял около 30 преправки.  Това означава, че всички студенти през последните близо 20 години, по времето на своя период на обучение, са получили  между 2 и 3 корекции в плана си на обучение, заради необходимостта той да започне да отговаря на поредните новите изисквания. Последствията от тази реформа на парче са изключително негативни. Те водят до занижаване на качеството на обучение и в следствие на това спад в нивото на подготовка на завършилите университет в България. Това посочи в ефира на радио Фокус почетният ректор на УНСС и член на инициативната група на АБВ проф. Борислав Борисов.

 

Той обаче отхвърли тезата, че именно проблемите в системата на висшето ни образование провокират желание в младите хора да напуснат страната. „Проблемът не е в качеството на образованието. Младите хора, интелигентните, най-добрите бягат заради начина на живот. Отиват в една друга система, която е организирана и подредена. В която има ценностна система, в която има култура, в която простотията в общуването е непозната, в която агресията и битовата престъпност са нещо за което се чува, но не се усеща в действителност. Това е основната причина за бягството на младите хора, а не, че системата на висшето образование не дава достатъчно подготовка. Макар, че и нашата система за висше образование върви уверено към снижаване на качеството на обучение, въпреки усилията, които се полагат, в бих казал, десетина водещи университета в България. Нашият закон за висше образование от 95-та година до сега е претърпял около 30 промени. Това накъсва логиката на учебния процес. Почва да се учи на парче. Самият закон за висшето образование вече е станал като кърпено кожухче от приказките. Той е изгубил вътрешната си логика. Да не говорим, че е изключително рестриктивен и се занимава с неща, които не му е работа, като регламентация на самата структура на университетите. Всяка следваща поправка в този закон на практика води до ограничаване на автономията на университетите“, посочи той.


Проф. Борислав Борисов коментира и някои аспекти от икономическото състояние, в което се намира страната ни. Според него България преживява момент на сериозен отлив на чуждестранни инвестиции, а тенденцията се задълбочава и от поведението на родния бизнес, който предпочита да влага парите си в банки, отколкото в нови начинания. Две от основните причини за това се крият в тежката бюрокрация и непрекъснатата промяна на нормативната уредба в страната ни, категоричен бе проф. Борисов.