Превръщат резиденция на Митьо Очите в старчески дом

Никой не иска да купува къщите на гангстерите

Бандитски палати, които са били отнети в полза на държавата, могат да се превърнат в детски лагери или домове за стари хора. Тази идея вече се разисква на Междуведомствения съвет, който управлява конфискуваното гангстерско имане, след като стане собственост на държавата.

Причината е, че доста често никой не желае да купи конфискуваните мафиотски имения. Така или те се оставят да се рушат, или в крайна сметка осъденият бандит успява да придобие къщата си чрез подставено лице, което се явява на търга вместо него. По този начин разследваният се оказва собственик на имот, закупен за малко пари и узаконен пред държавата.

Според стария закон, когато къщите на един бандит се отнемат в полза на хазната, те се стопанисват от Националната агенция по приходите.

Проверява се дали имотите и колите не са нужни за някои от държавните или общинските администрации и ако няма желаещи за тях, се пускаха на търг. Ситуацията е сходна и след промяната на закона. Сега Междуведомственият съвет, който е под шапката на финансовото министерство, управлява имуществото, а ако никой не го иска, се дава на данъчните, които го пускат на търг. Най-често обаче хората се страхуват да купят имот, за който се знае, че е бил собственост на бандит, пише "Монитор". Разследващи разказват, че преди време никой не е пожелал да купи нито хотела на Ванко 1 в Пловдив, нито имот на Митьо Очите край морето. В момента сградата в града под тепетата е превърната в данъчна служба.

Според шефа на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество Пламен Георгиев възможен вариант в такива случаи е имотът да се използва за социални нужди.
„Здравословно е за обществото да види, че имот, отнет от престъпник, се превръща в детски ясли, в дом за стари хора, в читалище. Така става в Италия и други държави, но не и в България, а когато никой не купи даден имот от страх, той се руши и има нужда от скъпа поддръжка. Нас ни боли, защото сме се преборили за тях в съда - а не можем да внасяме промени в законите, но и не бива и да питаме, за да не ни заподозрат в корист. Можем само да се надяваме да се промени законът, който сме призвани да изпълняваме”, обяснява Георгиев.