Опасната илюзия за прогреса

1. Те прекарват прекалено много време в мислене и не достатъчно време в действия. "Тъй като мисленето е много лесно за умните хора, действието за тях става относително по-трудно. Проучването и планирането са страхотни, но могат да предложат опасна илюзия за прогреса," казва предприемачът от Силициевата долина Крис Йе. Умните хора, които са перфекционисти, може да изпаднат в това на пръв поглед продуктивно протакане и често да се концентрират върху малки детайли вместо да финализират проекти, пише Profit.

2. Те следват стадото. Андрю Янг от Venture for America е писал подробно за тенденцията отличните студенти да се насочват към едни и същи няколко индустрии след дипломирането си, за които се смята, че са символ на успеха, като финанси и консултантска дейност, вместо да следват това, което ги влече. Предприемачът от Ню Йорк Лий Семел се съгласява: "Много умни хора често изглежда са последователи. Докато растат те вероятно прекарват толкова много време в угаждане на другите, посредством академични и извънучебни дейности, че те така и никога не разбират какво наистина харесват или пък никога не опитват нищо уникално." Вижте още: 14 навика на нещастните хора

3. Те спират да опитват. Хората, чиито интелект им е помогнал да постигнат определено ниво на успех, често може да бъдат мързеливи. "Тези умни хора не успяват да развият допълнително таланта си и в крайна сметка изостават зад другите, които макар и по-малко талантливи са се упражнявали повече в дадена област," казва Семел.

4. Те подценяват социалните умения. Някои интелигентни хора не осъзнават, че интелектът е само един от елементите за постигане на успех и че личните връзки са всичко в професионалния свят. "Те така и не се опитват да подобрят социалните си умения, не се научават да завързват контакти, или да се саморекламират и често омаловажат хората, които се справят много добре в това отношение," казва Семел.

5. Те поставят това да са прави над всичко друго. Много умни хора стават подвластни на опасната комбинация между его и логика и се държат сякаш да си винаги прави е нещо хубаво, казва Семел. Лошо е например, когато спорят за нещо, за което не са достатъчно информирани, или се опитват да налагат мнение срещу дългогодишните възгледи на някой.

6. Те отъждествяват образованието с интелект. Високите академични постижения може да карат някои хора да си мислят, че това къде си получил висшето си образование е индикатор за това колко си умен, казва социологът Лиз Пулън. В много случаи дипломата от елитен университет представлява страхотно постижение, но има многобройни случаи, в които хора, които не са завършили университет, са по-квалифицирани за дадена работа, заради опита им в реалния живот.

7. Те са прекалено независими. Умните хора може да не успеят да си създадат добрата система на подкрепа, от която всеки има нужда, за да успее. "Без добра система на подкрепа, всеки може да се плъзне по наклонената плоскост, когато се сблъска с някаква трудност, не прецени добре дадена важна ситуация, или стане жертва на злодеянието на други," казва потребителят на Quora Андреа Мартин. Как се създава добра система на подкрепа? "Методично търсете компанията на най-зрелите, доброжелателни и способни хора, които можете откриете."