И защо азиатците рядко боледуват от рак и сърдечно-съдови заболявания

Има ли панацея за рака? Какво може да унищожи раковите клетки и какво въобще да предотврати повявянето им? Няма човек на планетата, който да не търси отговорите на тези въпроси, а на тях може би е отговорено преди хиляди години. Доказателство затова е фактът, че в Азия, където например пушенето е широко разпространено, хората относително рядко боледуват от рак или сърдечносъдови заболявания. Защо?

Учени твърдят, че има билка, която само за 16 часа може да убие дори до 98% от клетките на рака. Според изследвания публикувани в “Life Science”, артемизининът - производно от билката “Sweet wormwood” или ” Artemisia Annua”, което в буквален превод от английски означава “сладък пелин”, е бил използван и в китайската медицина и същият може да убие 98% от клетките на рака на гърдата за по-малко от 16 часа.
Ако се използва само билката, тя предизвиква 28 процентно намаляване на клетките на рака на гърдата, но в комбинация с желязо, “Artemisia Annua” успешно “изтрива” рака почти изцяло.
Артемизининът в миналото е бил използван като мощно антималарийно средство, но сега е доказано, че това лекарство е ефективно и срещу рака. Когато при провеждане на проучването е било добавено и желязо, което често се натрупва в тъканите на гърдите, особено в клетките, заразени с рак, артемизининът избирателно напада „лошите” клетки , докато останалите оставя недокоснати.
Досега са проведени множество експерименти, които доказват, че артемизининът може ефективно да премахне болестта в комбинация с желязо, а този екстракт в Китай е бил използван преди хиляди години, като лекарство.
Френски производител на лекарства съобщи, че очаква производство от 50 до 60 тона артемизинин всяка година, надявайки се, че ще отговори на търсенето на световния пазар.
И още!
Учените обясняват по-рядката заболяемист на азицатците от рак, с факта, че те пият много чай, особено зелен. Проф. Бауер Сумпио от Медицинския колеж към Университета Йейл публикува широк обзор, посветен на полезните свойства на чая.
Според една от теориите, антиоксидантът епигалокатехин галат (EGCG), съдържащ се в зеления чай, предотвратява окисляването на липопротеините с ниска плътност, което играе важна роля в патогенезата на атеросклерозата. Освен това той намалява агрегацията на тромбоцитите, регулира нивото на липидите. Всички тези фактори възпрепятстват развитието на сърдечносъдови болести.
Според други данни, цитирани от проф. Сумпио, EGCG предотвратява растежа на някои ракови образувания, подобрява работата на стомашно-чревния тракт, усвояването на алкохола, работата на бъбреците, черния дроб и задстомашната жлеза, защитава кожата и очите, помага при артрит. В традиционната азиатска медицина напитката се използва за лечение и профилактика на алергии, диабет, вирусни и бактериални инфекции, кариес и за подобряване на психическата и нервната система.
И това не е всичко!
Лаетрилът (амигдалинът) унищожава бълзо раковите клетки. Индийците и тибетците много го употребяват. Всъщност амигдалинът е витамин В17.
За пръв път той е бил е изолиран от немския химик Юстус Лебиг през 1830 г. Нарекъл амигдалин (C20 H27 NO11) – хенцибиозид нитрил на бадемовата киселина, гликозид, получен от ядките на горчивия бадем. Лаетрилът е по-концентрирана и лесноразтворима форма на амигдалина.
Витамин В17 е един от основните източници на хранене на ескимосите, племето хунза, абхазците и др.
Амигдалинът се съдържа в ядките на горчивия бадем, в кайсиевите, прасковените, сливовите, вишневите костилки и в костилките и в други растения.
Наричат витамин В17 „съвършения химиотерапевтичен агент”, който действа изборно върху клетките: той се залепва към раковите клетки, които съдържат бета-глюкозидаз, унищожава ги, без да разрушава здравата тъкан. Витамин В17 има специфични свойства, които предпазват и задържат раковите болести. Освен това той действа като болкоуспокояващо средство, подобрява обменните процеси и забавя процесите на стареене.
Още в Древен Египет и Китай горчивият бадем бил използван като лекарство. През 1802 г. един химик получил от него синилна киселина (циановодородна киселина –HCN), а през 1830 г. учените стигнали до извода, че тя се получава при разпадането на амигдалина.