Скандалът около КТБ продължава да е водеща тема за всекидневниците

„На днешните консултации за финансите на страната при президента Росен Плевнелиев не е постигнато съгласие за специален закон за спасяването на Корпоративна търговска банка (КТБ). Българската народна банка (БНБ), правителството, Министерството на финансите очевидно в следващите дни ще търсят сходство с позициите си, каза държавният глава след края на срещата.
Предложението за нов закон дойде именно от БНБ. Целта е да бъдат гарантирани всички депозити в КТБ, като бъдат прехвърлени в дъщерната ѝ "Креди агрикол", а тя да бъде рекапитализирана с пари от Фонда за гарантиране на влоговете и от държавата.
"За мен не е проблем, ако не се постигне консенсус за специален закон. Съществува добро законодателство", подчерта Плевнелиев. И добави, 0че депозитите до 100 хил. евро (196 хил. лв.) ще бъдат подсигурени от Фонда за гарантиране на влоговете, както е по сега действащия закон. Фондът и правителството разполагат с достатъчен ресурс, увери държавният глава..." - в. „Дневник".

„Актуализация на бюджета, за да се вдигне таванът на дълга - това са се договорили вчера лидерите на парламентарните партии на консултациите при президента Росен Плевнелиев. Те бяха свикани заради финансовата стабилност на държавата.
На срещата не е било постигнато разбирателство за приемането на специален закон за КТБ, с който да се гарантират всички депозити в банката. Той бе предложен от БНБ и предвиждаше КТБ да остане без лиценз, а сметките и депозитите да бъдат прехвърлени към дъщерната банка "Креди Агрикол". За да се гарантират всичките депозити, държавата трябва да осигури 3,7 млрд. лева, сочат сметките на БНБ.
БСП може да подкрепи закона за спасяване на КТБ, който предлага БНБ, но само ако преди това бъдат представени пълни анализи от страна на централната банка какво е състоянието и колко ще струва спасяването на трезора на Цветан Василев. Това обяви след заседанието председателят на червените депутати Атанас Мерджанов. Той и депутатът Румен Гечев бяха представителите на БСП на съвета.
Няма срокове, в които БНБ да представи своя анализ, стана ясно от думите на Мерджанов.
Той допълни, че правителството ще предложи актуализация на бюджета. На заседанието обаче не са били обсъдени конкретни параметри.
Поисках оставката на управителя на БНБ Иван Искров и управата на БНБ, заяви пък лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов след края на консултациите.
Той за първи път похвали Пламен Орешарски и Петър Чобанов за поведението им на консултациите при Росен Плевнелиев. Борисов посочи, че няма никаква вина за източването на КТБ, което започнало през 2011 година.
Борисов обясни, че политическите лидери не са постигнали консенсус каква сума да бъде изплащана на вложителите в КТБ и за специален закон за банката, затова е прието да бъдат изплащани сумите, както е по закон - до 100 000 евро..." - в. „24 часа".

„Две от служителките на КТБ остават в ареста заради присвоени близо 206 млн. лв. от банката, реши Софийският градски съд след 9-часово заседание, което приключи в нощта срещу понеделник.
На свобода срещу 10 хил. лв. гаранция излезе изпълнителният директор на банката Орлин Русев. Главната счетоводителка Мария Димова, 58 г., бе пусната под домашен арест, защото страда от онкологично заболяване.
Съдия Пенка Велинова отказа да освободи главната касиерка Маргарита Петрова и зам.главната счетоводителка Борислава Тренева-Кючукова.
"Няма данни изпълнителният директор Орлин Русев да е участвал в присвояването на парите", мотивира се съдийката. Той се включил "в заличаването на следите" и подписал разписка от името на мажоритарния собственик на КТБ Цветан Василев..." -  в. „24 часа".

„Свидетелите по аферата КТБ искали "да им олекне на душата"
Липсващите 206 млн. лв. от трезора били прехвърлени като задължение на "Бромак" с фалшив протокол
Двамата свидетели на прокуратурата по делото за Корпоративна търговска банка (КТБ) Бисер Лазов и Теодора Танева не са посочили защо са решили да свидетелстват срещу доскорошния си работодател и мажоритарен собственик на банката Цветан Василев. Единственото обяснение на Лазов е, че решил да разкаже какво се е случвало, за му "олекне на душата". Това разказаха пред "Сега" запознати с разследването. Мъжът е научил от самия Цветан Василев за липсата на 206 млн. лв. от трезора на КТБ. Според показанията му банкерът обещал да "оправи работата". Танева пък разказала, че разбрала за ситуацията от главната счетоводителка и обвиняема по делото Мария Димова. Дамата свидетелства, че Димова й дошла на гости малко преди квесторите на централната банка да влязат в КТБ и й разказала, че с трезора има проблем. Димова категорично отрекла за посещението.
Двамата основни свидетели на прокуратурата са доскорошни съратници на Василев. Танева е сред управляващите на Технологичен център "Институт по микроелектроника", свързан с КТБ, и в момента обявен в несъстоятелност. Лазов пък е в съвета на директорите на дружеството "Мел финанс", където е вписан и Цветан Василев.
След над 8-часово заседание по мярката за неотклонение на четиримата арестувани Софийският градски съд реши да остави в ареста зам. главният счетоводител Борислава Тренева-Кичукова и главната касиерка Маргарита Петкова. Освободен срещу 10 хил. лв. гаранция бе председателят на управителния съвет на КТБ Орлин Русев и Димова, която бе оставена под домашен арест. По време на заседанието прокуратурата изненадващо се отказа от версията си, че парите са изнасяни от банката в чували. Засега четиримата са обвинени в длъжностно присвояване в особено големи размери. Те бяха арестувани в края на миналата седмица, след като БНБ изпрати на прокуратурата сигнал, че от КТБ са изтеглени 206 млн. лв. в един ден. От държавното обвинение реагираха със съобщение, че парите били изнесени с чували по нареждане на Василев. По време на заседанието обаче прокуратурата смени позицията си. Според разследващите източването е продължило цели три години - от 2011 г. В крайна сметка било прикрито чрез прехвърляне на липсата като задължение на фирмата на Василев - "Бромак", която пък се задължила да ги възстанови до 30 юни.
Според адвокат Татяна Дончева, която защитава Петкова, няма как двамата свидетели да са знаели какво се е случвало в касата на банката, тъй като не работят там. Тя коментира, че към момента няма данни за изнасяне на пари.
В определението си съдия Пенка Велинова заяви, че има данни за извършено документно престъпление от страна на Русев. Става дума за протокол, чрез който се потвърждава, че липсващите 206 млн. лв. са прехвърлени като задължение на "Бромак". Върху него председателят на УС на банката е сложил резолюция "ДА". Подписите на Василев и на управителя на фирмата обаче били фалшифицирани..."  - в. „Сега".

„Банкерът Цветан Василев няма повдигнато обвинение, нито има основание за издаване на европейска заповед за арест. От прокуратурата успяха да намерят доказателства само срещу четирима служители на Корпоративна търговска банка, които са обвинени за източването на 206 млн. лева. Не е ясно обаче парите дали са налични, или липсват. Това стана ясно от проточилото се до два часа и половина след полунощ заседание на Софийския градски съд.
Докато българите гледаха финала на мондиала, нощният мач между Темида и КТБ завърши 2:2.
От задържаните четирима служители на банката навън бяха пуснати половината.
Магистратите взеха решение да оставят зад решетките главната касиерка на КТБ Маргарита Петрова и зам. главната счетоводителка Борислава Кючукова. Изпълнителният директор Орлин Русев бе пуснат под гаранция от 10 000 лева, а главната счетоводителка Мария Димова ще е под домашен арест заради сериозно онкологично заболяване...
Ролята на банкера Цветан Василев така и не стана напълно ясна. От една страна, основният свидетел на обвинението - бившият съдружник на Василев Бисер Лазов свидетелства, че са провеждани телефонни разговори и че банкерът е разпоредил липсата на 206-те млн. лева да се оформи счетоводно така, че да излязат като кредит, който е дължим към банката. Още в началото на заседанието прокурорите Иван Гешев и Евгени Стоянов се отказаха от авангардната теза на обвинението, оповестена с официално съобщение до медиите, че изпълнителният директор Русев е разпоредил на касиерката Петрова да изнесе парите, след което тя ги е натъпкала в чували и ги е предала на трети лица. От прокуратурата се обосноваха със сигнал от БНБ, откъдето намекнаха, че собственикът на КТБ сам е източил милионите. Освен това по време заседанието стана ясно, че Маргарита Петрова сама е казала, че лично и на гръб е изнасяла чували с пари, но прокуратурата проверила тази версия и я отхвърлила. Оказа се, че схемата е по-близка до финансова измама по документи, а пари в брой не са пренасяни никъде. Според новата теза на прокуратурата, присвояването е осъществено от декември 2011 г. до юни 2014 г. Като по-голяма част от парите - 157 млн. лв., са били източени в периода между Коледа и Нова година в края на 2011 г..." - в. „Стандарт".

Постигнатото съгласие между партиите България да започне процедура по влизане в европейския механизъм за банков надзор също е сред топ темите на вестниците във вторник.

"Голямата новина от днешните консултации - има пълен консенсус незабавно да стартира процедура за влизане на България в единния банков надзорен механизъм на Европейския съюз. Това е първата стъпка на присъединяването на България към Европейския банков съюз. Това каза държавният глава на РБ Росен Плевнелиев след консултациите за финансовата стабилност на България, на които политиците са се съгласили, че това няма да са последните дебати по темата, а предстои поредица от консулации в различни формати.
"Обединихме се, че общественото доверие в банковата система е ключово условие за финансовата стабилност в страната и за функционирането на икономиката. Необходимостта от пакет от мерки е факт и те ще бъдат стартирани", обеща Плевнелиев, като заяви още, че на КСНС са дебатирани мерки по казуса КТБ, така че да се гарантира, че честният данъкоплатец и добросъвестен клиент ще бъде защитен, а престъпното поведение да бъде наказано с цялата строгост на закона..." -  в. „Стандарт".

„Постигнахме съгласие незабавно да стартира процедура за влизане на България в Единния банков надзорен механизъм на ЕС. Това е първа стъпка към присъединяването на България към Европейския банков съюз.
Има пълно съгласие по тази тема. Това заяви президентът Росен Плевнелиев след 4-часови консултации при него с лидерите на парламентарно представените партии, съобщи БГНЕС.
На срещата с Плевнелиев бяха и председателят на НС Михаил Миков, премиерът Пламен Орешарски, вицепремиерът Зинаида Златанова, главният прокурор Сотир Цацаров, финансовият министър Петър Чобанов и управителят на БНБ Иван Искров, заедно с подуправителите си Калин Христов и Димитър Костов. Темата е свързана със състоянието на финансите на държавата, проблемите около КТБ и евентуално ново законодателство за кредитните институции..." - в. „Труд".

„БНБ и всички банки минават под международен надзор
Постигнахме съгласие незабавно да стартира процедура за влизане на България в Единния банков надзорен механизъм на ЕС. Това е първа стъпка към присъединяването на България към Европейския банков съюз, заяви президентът след 4-часови консултации при него с лидерите на парламентарно представените партии, ръководството на БНБ и главния прокурор. "Обстановката е непредсказуема", заключи държавният глава.
Основните политически партии се обединиха около идеята България да стартира незабавно процедура по влизане в Единния банков съюз на ЕС. Това ще стане след цялостна международна оценка на дейността на "Банков надзор" в БНБ и на състоянието на българските банки. Партиите не подкрепят и плана на БНБ за проблемната Корпоративна търговска банка. Те са против идеята на БНБ да бъдат изплатени всички депозити в пълен размер вместо само гарантираните по закон 100 000 евро. Това стана ясно след продължилите над четири часа консултации при президента.
Политиците ще инициират законодателни промени, които да засилят контрола и разпределението на отговорностите в сферата на банковия надзор. След присъединяването към единния съюз всички български финансови институции ще бъдат под надзора на ЕЦБ, ще има обща схема за гарантиране на влоговете, както и общ механизъм за оздравяване и рефинансиране на проблемните банки. Досега България отказваше да се присъедини. Един от най-големите противници бе гуверньорът на БНБ Иван Искров, според който "така страната ни ще прехвърли значителен национален суверенитет към Брюксел, без в замяна да получи нещо".
Преди да се вземе решение как да се постъпи с КТБ ще й бъде направен и международен одит, за да се изясни състоянието й. Ще бъдат задействани всички международни процедури, за да бъдат установени свързаните лица, които са получили кредити от банката в разрез с регулациите. Специално внимание ще се обърне на офшорни компании, като целта е да се установи кои са физическите лица, които се крият зад тях. Ще бъде събрана информация и за активите, които са придобити с тези кредити, и ще се предприемат действия по възстановяването им в бюджета и фонда за гарантирана влоговете. "Цялата мощ на държавата ще бъде насочена затова извършените престъпление да бъдат наказани с цялата строгост на закона. Българската прокуратура и правоохранителните органи ще действат категорично", каза Плевнелиев..." - в. „Сега".

Всекидневниците информират и за новото  разследване срещу Кирил Рашков, заради което съдът постанови тоя да остане в ареста.

„Живакът, открит в колата на Кирил Рашков, е бил предназначен за направата на „мръсни бомби", според експерта по делото.
Това съобщи пред "Фокус" прокурорът по делото Румен Попов. Тези бомби могат да бъдат с фатални последствия за човека, имат силно поразяващо действие, добави Попов. Мярката на Кирил Рашков се гледа при закрити врата в болницата, където е настанен.
Направено е било искане разглеждането на мярката да се състои в болничното заведение, в което е настанен, с оглед на здравословното му състояние.
Продължава разследването на прокуратурата за съпричастност на Рашков към държане и разпространение на 2,7 кг амфетамини, каза прокурор Попов." - в. „Труд".

„Пловдивският окръжен съд постанови мярка за неотклонение "Задържане под стража" на Кирил Рашков, познат и като Цар Киро съобщиха от пресцентъра на Пловдивския окръжен съд.
Срещу Рашков е повдигнато обвинение по чл.242 ал.1 от НК затова, че на 10 юли без знанието и разрешението на митниците е пренесъл през границата на страната - ГКПП "Капитан Андреево", силно действащо отровно вещество - 501 г. живак, поставено под разрешителен режим и забранено за износ съгласно Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества и смеси и Закона за опазване на околната среда.
Съдът е намерил, че са налице всички предвидени в закона предпоставки, за да бъде взета най-тежката мярка за неотклонение спрямо Рашков. Той е обвинен в умишлено престъпление, за което се предвижда наказание лишаване от свобода.
Доказателствата по делото, събрани на този етап, обосновават в достатъчна степен извода, че той е извършил деянието, в което е обвинен. Съдът прецени, че е налице реална опасност да се укрие и да извърши престъпление, ако спрямо него бъде взета по-лека мярка. Определението не е окончателно и подлежи на обжалване пред Пловдивския апелативен съд.
Спецслужбите работят по версията, че Кирил Рашков е подготвял взривяването на "мръсна бомба" срещу хора, които са му причинявали неудобства, предаде БиТиВи..." - в. „Дневник".

Катастрофата с дерайлиралия влак край село  Калояновец също остава сред актуалните теми на вестниците.

„Досъдебното производство за жп катастрофата край старозагорското село Калояновец, в която загина машинистът на мотрисата, се води срещу неизвестен извършител. Това обяви говорителят на старозагорската окръжна прокуратура Нейка Тенева пред БНР. В събота следобед пътническият влак по линията София-Варна дерайлира. Над 10 души бяха ранени и влязоха в болницата, а други 150 още не могат да се отърсят от шока.
Вчера от прокуратурата обявиха още, че помощник-машинистът вече е разпитан, но след събиране на повече доказателства ще се прецени дали да му бъдат повдигнати обвинения. Тогава ще се изясни дали той е управлявал в момента на инцидента и дали трябва да носи някаква отговорност, обясни Тенева. Определен е и екип от следователи, които да разследват заради тежестта и сложността на делото. Очакват се и резултатите от съдебномедицинските експертизи, както и за техническото състояние на съоръженията и локомотива. Изискани са и записи от камерите на гарите, през които е преминал влакът, съобщи още Тенева.
Още в неделя транспортните шефове лансираха версията за превишаване на скоростта с близо 70 км, те обявиха, че е карал помощникът. Щетите за БДЖ и Националната компания "Железопътна инфраструктура" са за над 2 млн. лв., потвърди министърът на транспорта Данаил Папазов казаното от шефовете на БДЖ ден по-рано. При откриването на рехабилитацията на жп гарата в Бургас министърът добави, че целият подвижен състав на практика е унищожен, локомотивът не подлежи на ремонт, а само повредената стрелка струва 135 000 евро. Отделно от това БДЖ ще трябва да плаща за обезщетение на пострадалите и на загиналия." - в. „Сега".

„Оцелелият при жп катастрофата машинист: Не съм виновен, семафорът сочеше направо
Семафорът в участъка край жп гара Калояновец, където дерайлира влакът София-Варна, е показвал движение на влаковата композиция направо, а не отклонение в ляво или в дясно.
Това твърди машинистът Христо Тиляшев, който е управлявал влака, съобщава news7.
Досъдебно производство за причиняване на телесни повреди на повече от едно лице и смърт на едно лице, при управление на подвижен железопътен състав, е образувала Окръжната прокуратура в Стара Загора. На този етап разследването е срещу неизвестен извършител, уточни говорителят на прокуратурата Нейка Тенева.
Направена е аутопсия на загиналия машинист, проведен е и разговор с оцелелия му колега Христо Тиляшев. Тенева отказа да навлезе в подробности какво е разказал машинистът, защото следствените работи продължавали, но изрично уточни, че към момента към 42-годишния Христо Тиляшев не са повдигнати обвинения. За да бъдат уточнени причините за инцидента, ще помогне и материал от видеокамери в района.
Жената, с която машинистът живеел на съпружески начала, разказва, че семафорът в участъка е показвал движение на влаковата композиция направо, а не отклонение в ляво или в дясно, което означава, че скоростта не е било нужно да бъде променяна..." - в. „24 часа".