Болката от живота е по-силна от ужаса да те прегази влак

Вълната от самоубийства, която започна миналата година, продължава и днес. Всеки ден има нещо. Дали някой ще скочи отнякъде, дали ще се удави нарочно, или ще се хвърли под влака, или ще бръкне в контакта. Периодът е такъв, че социално-икономическата криза е много голяма и хората не намират изход за решение на ежедневните си проблеми, пише "Всеки ден".

Върху всички се трупаха с години проблем след проблем - безработица, кредити, финансов тормоз, труднодостъпно здравеопазване. Обществото и близките нехаят за проблемите на хората, икономическата ситуация е пълна обърквация, политическата - също. А медиите допринасят за това, като постоянно плашат гражданите. Някои хора не издържат не само заради лабилната психика, но и заради натрупаното през годините отчаяние. Това води към два пътя - или към пътя на депресията, или човек решава да сложи край на живота си, защото не вижда никакъв друг изход. Но човек не стига до това лесно, обикновено дълго време се бори с тази мисъл.

Най-често хората, склонни към самоубийство, споделят пред близките си: „Животът няма смисъл", „За какво да правя това или онова, след като няма смисъл". Актът на самоубийство е краен акт, който показва, че болката от ежедневието е толкова силна, че надхвърля болката от подпалването или прегазването от влак. Взимането на решението човек да скочи под влака означава, че той абсолютно иска да сложи край на живота си. Самоубиват се отчаяните, не лудите. Решението за слагане край на живота не се взема от луди хора. Да се обявяват самоубийците за луди, още повече олигофрени, влошава нещата.

Когато напрежението нараства с всеки изминал час, когато си притискан от банки, ЕРП-та, телекомуникационни компании, когато гласът ти не се чува, започват да ти минават мисли да сложиш край на живота си. Взимането на това съдбоносно решение е импулсивно - в един момент главата ти гори и ти предприемаш импулсивната постъпка, без много да му мислиш. Човек може да говори много за това и в един момент да го направи. Така например жените са склонни да се самонараняват, като си режат вените и гълтат хапчета. Мъжете избират по-екстремни начини - скачане от високо и огнестрелно оръжие, за да са сигурни, че наистина ще сложат край на живота си.