Нечистият капитал се роди покрай ембаргото, убеден е президентът

Президентът Желю Желев (1990-1997 г.) не поддържа контакт с повечето от политиците, с които е започнал своята политическа кариера. Това призна самият той в интервю в предаването "120 минути" по bTV.

"Не бих нарекъл никога свой приятел Иван Костов", заяви откровено Желев. "Той поначало не е политик, няма манталитета на политик и не ставаше. Политическата дейност е обществена работа, а той не е такъв.

Петър Стоянов повече бих нарекъл свой приятел, макар, че и с него вече не се виждаме. Георги Първанов – не, с него бяхме противници, не приятели, но впоследствие видях, че той е наистина сериозен политик, способен на развитие", посочи бившият държавен глава.

За Ахмед Доган той каза: "Ние отдавна се разминахме. Постепенно, без да се караме, без да се бием, се отдалечихме". И добави: "Той е фактически извън играта. Или ако участва, участва задкулисно".

Запитан за аналог на скандала Пеевски-Василев и на случай на срастване между бизнеса и политиката в такъв мащаб по времето на неговото управление, той заяви: "Сега е много силна намесата. Тогава бизнесът още се формираше, не беше закоравял толкова, нямаше толкова пари, нямаше толкова силни позиции".

Нечистият капитал в България се роди покрай ембаргото, убеден е той – "Една влакова композиция и ставаш милионер". По думите му така наречените олигарси и тъмни капитали, които действат в страната в момента, са се родили още през Прехода. "За малко време се появиха хора с много пари, с голямо самочувствие и с претенции вече към властта".

"Де да ги знаеш сега хората. Хората са толкова многолики, че могат да покажат лица, за които не можем изобщо да предполаме, че могат да имат. Е, те се разпознават накрая, когато смъкнат маските", каза още Желев.

Той говори открито и за починалата си съпруга Мария, за която все още много тъгува. Тя почина в края на миналата година.

"Тя никога не се е удряла в гърдите, че е била жена на президент, дори не позволяваше да я наричат "първа дама". Има един интересен случай, когато ме избраха за президент. Ходеше на село и се задържаше със седмици. Отиват да я поздравяват, тя хвърлила мотиката и каза: „Ако президентството беше нещо хубаво, нямаше да го дадат на него", разказа президентът. Припомни си и как, докато е бил начело на България, Мария помнела имената на политици, икономисти и "други герои", които той лесно забравял.