"Скачал съм от 6 км височина, станах свидетел и на скок на 97-годишен мъж", споделя плевенчанинът в интервю за plevenutre.bg

Неотдавна Венцислав Крамолински полетя над Америка от 13 500 фута с книгата "Никога не се предавай: Историята на Детелин Далаклиев" в ръцете си. Видеото със скока на плевенчанина се превърна в истински хит у нас, затова от plevenutre.bg решихме да го представим по-обстойно на аудиторията. Венци е родом от Плевен, но от няколко години живее в Америка. Със скайдайвинг започва да се занимава през 2012 и до този момент има близо 300 скока, "C" лиценз и треньорски рейтинг.

Венци, какво представлява скайдайвинга и колко популярен е към момента в Америка? Някои го наричат скъпо удоволствие за луди глави, така ли е?
Скайдайвингът е цяла наука и е трудно да се обясни за 5 минути, но за едни е безумно и глупаво скачане от перфектно работещ самолет (защо да се опитваме да летим, след като хората са създадени да ходят по земята...а защо плуваме тогава?!), за втори е професия и начин на живот, за трети хоби, за четвърти - период в живота, в който имат нужда от нещо разтърсващо ново изживяване. За мен скайдайвинга е нещо, което не съжалявам, че съм опитал и продължавам да се развивам, нещо, без което не мога и когато не практикувам чувствам празнина. Скайдайвингът на практика и теория представлява  свободно падане от определена височина, при която скачащия е оборудван със специално проектирана раница с основен, резервен парашут и автоматично активиращо устройство отварящо резервния купол при определена височина в случай на инцидент, целяща да забави  скоростта от свободното падане до скорост безопасна за преземяване на скачащия.
Доколкото съм запознат, скайдайвингът е най-разпространен и достъпен в Америка, но това не означава, че не се практикува и на другите континенти в големи мащаби. Този спорт е достъпен за всички пълнолетни лица, няма таван на възраста. Ставал съм свидетел на скок на 97 годишен мъж!

От колко години си в Америка и как се запали по скайдайвинга?
В Америка съм от близо 4 години. Запалих се съвсем на шега, реших да си подаря скок за рождения ден. Беше трудно да накарам някой да ме придружи за компания, все пак не ми се пътуваше сам 150 км в едната посока, но успях да убедя приятел да си закупи и той първи скок. В България най-високото нещо, от което бях скачал бяха стъпалата пред блока (смее се).

Разкажи ни повече за вашия клуб -  колко често скачате; коя е най-голямата височина, от която ти си скачал; хора от какви националности сте...
Клуба, където скачам, се казва "Skydive Chicago" и е семеен бизнес на трето поколение парашутисти.Основан е 1993 г. със само един опериращ самолет "Cessna 182". До този момент разполага с 3 Otters, 2 Caravans и Cessna 182, като годишно за сезон средния брой скока са 50 хиляди. Skydive Chicago се подготвя за домакинството на световната среща през 2016г.
Клубът е отворен от март до ноември, посещаван е от всякакви националности и всички възрастови граници като предлага забавления дори и за непарашутисти като къмпинг, риболов, водни спортове и др.
Предимно скачам през уикенда, тренирайки с отбора ми "SDC eXtreme", скокове за забавления и тренировъчни скокове. Най-голямата височина от която съм скачал  е 20 хиляди фута (6) километра. При тази височина е необходимо самолета да е снабден с кислородни маски.

Какво е усещането от свободното падане? И какво беше чувството, когато полетя за първи път?
Колкото и банално да звучи удоволствието е неописуемо, чувство за свобода, бягане от реалния свят, наслада. При всеки скок има тръпка, не знаеш какво да очакваш, получаваш най-много за най-кратко време.
Първият скок е вълнуващ, страшно бързо свършва, а организмът се сблъсква с нетипични за него реакции. Препоръчвам закупуване на видео към първия скок, в този момент камерата улавя интересни моменти. И до ден днешен си пускам първия тандем скок.

Минавала ли ти е мисълта, че парашутът може да не се отвори?
В днешни дни спортният парашутизъм е по-безопасен отколкото преди 20-30 години. Спазвайки правилата за безопасност, които не са никак малко, мога лично да заявя, че скайдайвингът е по-безопасен от редица други спортове. Опитваш се да не мислиш за това. С опита постигането на това става по-лесно. Ако се паникьосваш при всеки скок, мислиш, че ще се разбиеш като ваденка в земята, то тогава това не е за тебе. Трябва да умееш да си промениш мисленето, за да може да се отпуснеш и да се насладиш на полета, в противен случай не летиш, движенията са ти некординирани, а буквално падаш надолу.

Разкажи ни за интересна, страшна или куриозна случка там горе?
Във всеки скок има нещо ново и интересно да научиш. Сещам се за един скок, веднага след завършването на курса за парашутисти. Тогава бяхме формация от четирима, когато се откъснах от тях и до края на свободното падане се борех да стигна до тях буквално катерейки се по крака и гърба на един от групата. Много се смяхме на видеото.
Изключително вълнуващо е летенето през гъсти облаци или над водна площ, но е и доста опасно при големи формации.