БХК призовава МВР и прокуратурата да предприемат действия по случая

Българският хелзинкски комитет (БХК) излезе с позиция относно случая с залятата с блажна боя Нона Славова.

От неправителствената организация определят случилото се с момичето като брутално полово базирано престъпление от омраза.

БХК смятат, че случилото се с Нона е посегателство над личността и достойнството на жената, целящо публичното й унижение.

Според тях актът на бившия й приятел не само е поставил здравето и живота й в сериозна опасност, но освен това е травматизирал всички останали жени, станали свидетели на акта разпространението на видеоматериала от случилото се, пише offnews.bg.

Непавителствената организация застава зад мнението, че докато не бъде отречено "примитивното сексистко разбиране, че сексуалният живот на жените подлежи на по-строг контрол и морална оценка, в сравнение с този на мъжете, дотогава държавата ще носи отговорност за упражняваното насилие спрямо българските гражданки".

БХК призовава МВР и прокуратурата да предприемат действия по случая и да обърнат внимание на факта, че извършителя си е признал за престъплението.

Публикуваме текста на позицията без редакторска намеса:

Българският хелзинкски комитет осъжда нападението над Нона Славова от 24 юли 2014 г. Нападението е организирано от неин бивш партньор и осъществено от него, в съучастие с други двама мъже чрез заливане с боя и представлява дръзка и жестока проява на насилие срещу жените. По същество, то представлява линч.

Извършеното нападение е брутално полово базирано престъпление от омраза и органите на МВР и прокуратурата следва да предприемат бързи и ефективни действия за наказателното преследване на извършителите. Това посегателство над личността и достойнството на жената, целящо публичното й унижение и „назидание” не само поставя здравето и живота й в сериозна опасност, но с показността си дълбоко травматизира всички останали жени, станали свидетели на акта чрез медиатизирането му. Заливането с боя на жена, предизвикано от омраза и чувство за „мъжка чест”, е форма на насилие, сравнима със случаите на заливане със сярна киселина - практика, характерна за общества, където тежкото неравенство на жените е институционализирано.

Медийно оповестеното самопризнание на извършителя и съществуващият видеозапис на престъплението предполагат ниска степен на фактическа трудност на случая и приключване на наказателното преследване от прокуратурата с повдигнати обвинения в най-кратки срокове. Подходът в разследването следва да е съобразен с всички национални и международноправни стандарти, като полово обусловеният мотив на престъплението трябва да бъде ясно и категорично изведен. Всякакви опити за интерпретация на деянието в посока вменяване на вина у жертвата трябва да бъдат моментално прекратени и осъдени като недопустими. Следва да се съобрази историята на насилие на извършителя спрямо жертвата, за която съобщава последната – „побоища”, съпътствали връзката им. Следва да се има предвид, че ако полицията бе реагирала адекватно на тези минали насилия, доколкото е била сигнализирана за тях, бруталното престъпление можеше да бъде предотвратено.

Българският хелзинкски комитет припомня, че според проучване на Агенцията за основни права на Европейския съюз, публикувано през 2014 г., 28% от българките над 15 г. са преживели насилие, като 23% от тях са физически или сексуално насилени от партньорите си. През 2013 г. Министерският съвет прие нарочен План за действие за изпълнение на препоръките от 2012 г., отправени от Комитета на ООН за премахване на дискриминацията по отношение на жените,1 към чието изпълнение до този момент обаче не е пристъпено.

Българският хелзинкски комитет припомня също, че България е сред малкото държави в Европа, които все още не са нито подписали, нито ратифицирали Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие (Конвенцията от Истанбул).2

И докато не се предприемат активни мерки за борба с предразсъдъците и стереотипите спрямо момичетата и жените, докато домашното насилие не бъде криминализирано, докато българският съд на последна инстанция все още приема, че проявите на злоупотреба по признак „пол“ са въпроси „от ценностен и емоционален характер, имащи философско изражение”3 и докато не бъде категорично институционално отречено примитивното сексистко разбиране, че сексуалният живот на жените подлежи на по-строг контрол и морална оценка, в сравнение с този на мъжете, дотогава държавата ще носи отговорност за упражняваното насилие спрямо българските гражданки.

Красимир Кънев,
Председател,
Български хелзинкски комитет