Ако изборите за парламент бяха днес, 23,4% заявяват, че биха гласували за ГЕРБ, 15,9% - за БСП, почти 7,8% - за ДПС

“България без цензура” събира близо 5% електорална подкрепа, Реформаторският блок е над 4%, новата коалиция на НФСБ и ВМРО е с повече от 3% от всички имащи право на глас. Следват АБВ с 2,4%, “Атака” - по-малко от 2%, и др. Около 34% заявяват, че няма да гласуват.

Това е моментната картина на електоралните нагласи, отчетена в редовния “Политически и икономически индекс” на “Галъп интернешънъл”. Изследването е проведено между 1 и 6 август сред 1008 души. То е независимо от външно финансиране.

Според социолозите е възможно увеличаване на дистанцията между първите две партии. Дали то ще се затвърди, зависи от хода на кампанията.

ГЕРБ е с по-голяма потенциална периферия, инерция от европейските избори и послания, основани на стремежа за пълно мнозинство. Данните отразяват актуалните към началото на август декларативни нагласи и не са прогноза за изборен резултат, посочват от “Галъп”.

При БСП тепърва ще се оценява ефектът на действията на новия председател Михаил Миков. ДПС остава на стабилни позиции. “България без цензура” губи от скандалите в последните седмици. Напускането на ВМРО също дава отражение. В същото време ББЦ запазва добри изгледи за присъствие в следващия парламент, смятат социолозите. Такива изгледи имат също Реформаторският блок и новият Патриотичен фронт.

Правителството закономерно достига най-ниската си точка на доверие от 18% в началото на август, когато подаде оставка, а недоверието към него е 73%.

Мнозинството от оценките за кабинета “Орешарски” са негативни. Близо една трета от запитаните го намират за “изцяло неуспешно управление”, а близо една четвърт смятат, че дори да е постигнато нещо, лошото е повече. 15% твърдят, че доброто е повече, а на изцяло положителния полюс са 3%. За 21% има и добро, и лошо. Най-позитивно се изказват привържениците на БСП.

Подобно е отношението на парламента. Към началото на август парламентът е с 10% доверие и 82% недоверие.

И тук с финала на мандата идват и най-ниските оценки.

От началото на годината насам президентската институция е със сравнително постоянни нива на одобрение - около 30% доверие и около 55% недоверие. През август доверието в президентската институция е 36%, а недоверието – 52%.

И този месец по традиция “Галъп интернешънъл” тества в “лабораторен” порядък серия твърдения. Любопитни и дори донякъде тревожни са данните по твърдението “На България е нужно управление със здрава ръка”. 89% са съгласни, а 3% не са.

Сред електоратите на партиите и сред негласуващите има практическо единодушие. 51% пък са съгласни с твърдението “Само сурови реформи, свързани дори с известно обедняване, ще оправят нещата в страната”. По този въпрос привържениците на ГЕРБ и на БСП са на сходни позиции, макар тези на БСП да са по-колебливи. Данните показват склонност към драстични мерки и решителност в управлението.

Новият лидер на БСП Михаил Миков започва мандата си с доверие от 22%.

Профилите на електоратите показват, че Миков е широко приет в лявото пространство. При тестването на твърдението “БСП и АБВ трябва да преговарят за общи бъдещи действия” видими мнозинства от електоратите на двете партии се съгласяват.

По правило недоверието сред публичните фигури надвишава доверието, като изключение към началото на август правят еврокомисарят Кристалина Георгиева и столичният кмет Йорданка Фандъкова. Сред първите по този показател традиционно са и фигури като омбудсмана Константин Пенчев, президента и вицепрезидента, лидерите на основните партии. Обикновено “водачи” по доверие са хора, чиито постове не предполагат участие в злободневните дебати или пък фокусират доверието на основните електорати.