Заради руското ембарго ни атакува зарзават от Полша и Гърция

Фирми „еднодневки" източват бюджета като не внасят ДДС. Затова се засилва контролът на вноса на плодове, зеленчуци и животинска продукция. Ще има проверки на пазари и тържища, на транспортни фирми, както и в системата за вътрешнообщностни доставки VIES. Засилва се и взаимодействието между агенциите по храните, данъчните и митниците. За това се договориха министрите на финансите Румен Порожанов и на земеделието Васил Грудев, пише "Всеки ден".

 Целта е да се намали нелегалният внос, да се увеличат постъпленията в бюджета и да се защитят българските фермери. В момента тяхната продукция е подложена на ценови натиск, заради ембаргото на Русия срещу вноса на селскостопанска продукция от ЕС.

 В последните седмици има засилен внос на плодове и зеленчуци, предимно от Гърция и Полша. Внасят се основно домати, праскови и зеле. Увеличава се и вносът на месо, мляко и местни продукт, каза земеделският министър. „Има практики за доставяне от фирми „еднодневки",призна финансовият министър без да уточни колко такива случая са засечени до момента.

 По думите му схемата е следната - фирмата се регистрира специално за целта на доставката, внася стоката, не плаща ДДС, а когато наближи задължителния оборот за регистрация по ДДС, се закрива. След това се открива нова фирма и така схемата се върти. „По този начин се избягва внасянето на данък върху добавената стойност", обясни Порожанов. В същото време приходите от този данък изостават сериозно от заложените по план в бюджета и няма да бъдат изпълнени.

 От началото на годината досега в страната е влязла 615 хил. тона селскостопанска продукция. Една трета от нея е чрез пломбирани превозни средства. Най-много от внесените и проверени от фискалния контрол стоки са плодовете и зеленчуците - над 397 хил. тона. Още 132 хил. тона е вносът на месо, 43 хил. тона - захар, 13 хил. тона - сухо мляко, 10 хил. тона - брашно и 1000 тона - риба.

 „Преките щети за българските фермери от руското ембарго се оценяват на 5-10 млн. лв. Косвените щети от спадането на цените заради повишения внос е трудно да бъде оценен и няма да е ясен и в следващите два месеца", поясни Васил Грудев. По негова инициатива следващата седмица в Брюксел се събират земеделските министри на ЕС, за да обсъдят компенсациите на фермерите заради руското ембарго.

 На 18 август Европейската комисия одобри извънредна помощ от 125 млн. евро за производителите на плодове и зеленчуци, които са пострадали от руската забрана за внос на храни.

 Плановете са подкрепа да получат производители на различни култури като домати, бяло зеле, моркови, краставици, чушки, гъби, ябълки, десертно грозде и други. Право на помощ ще имат всички активни производители, както и земеделски организации. Целта на извънредните мерки е да не се допусне срив на цените.

 Изтегляне на продукти от пазара и неприбиране на плодовете или брането им на зелено са двете извънредните мерки за подкрепа на сектора, предложени от ЕК. Предстои те да бъдат обсъдени и евентуално одобрени на предстоящата среща на земеделските министри от ЕС. Плановете са мерките да се прилагат до 30 ноември 2014 г. Предвидените 125 млн. евро ще бъдат осигурени от бюджета за обща организация на пазара на селскостопански продукти. От тях 82 млн. евро са за производители на ябълки и круши, а 43 млн. евро за останалите продукти.

 За държави членки с ниска степен на организираност на производителите, каквато е България, може да се подпомагат и индивидуални производители без договор с организация, които са заявили прилагане на мярката. В този случай помощта ще се изплаща директно на производителя. При този вид подпомагане държавата членка е длъжна да направи 100% проверки на стопаните.

 Помощта за изтеглени от пазара плодове и зеленчуци ще се предоставя в съответствие с Регламент 543/2011. В него са записани следните суми в евро за 100 кг продукция: карфиол - 10.52 евро, домати - 7.25 евро, ябълки - 13.22 евро, грозде - 12.03 евро, кайсии - 21.26 евро, нектарини - 19.56 евро, праскови - 16.49 евро, круши - 12.59 евро и др.

 Изтеглената от пазара продукция може да бъде предоставяна безплатно на благотворителни организации, училища, болници, старчески домове, както и за храна на животни. В случаите, когато продукцията, изтеглената от производители, нечленуващи в организации, не е предназначена за безплатно разпространение, размерът на помощта е 50% от посоченото в регламентите.

 Всички мерки се прилагат след предварителни заявления от страна на организациите и на индивидуалните земеделци. Въз основа на заявленията държавите членки изпращат текуща информация на ЕК за очакваните разходи. При изчерпване на бюджета държавите членки спират приема на заявления.