Смешното и тъжното в историята

От няколко дни в интернет и тв пространството се води много смешен и тъжен дебат. За песента на Криско и Мария Илиева "Видимо доволни". На пръв поглед една жена, възмутена от текста на песента и посланията й, в рамките на демократичните си права сезира СЕМ и пуска в публичното пространство обстоен литературен анализ на парчето, достоен да влезе в старите помагала по литература от 80-те годи "Творби и проблеми. Литературни анализи" на Милена Цанева. На втори прочит обаче, СЕМ се намесва. И на трети - обществото е разделено на две - моралисти и непукисти.
Абе джанъм, госпожи и господа моралисти, когато преди 1989г. ви криеха информация за западния свят, изопачаваха я и я използваха за пропаганда, се сърдехте, че нямате свобода. Сега пък свободата не ви изнася. Госпожата, написала и направила достояние личното си мнение сигурно много харесва Еминем, Dr. Dre, Snoop Doggy Dogg или друг някой подобен. И вероятно за тях ще каже, че са класика. Ми да си преведе песните им, да видим ще й се иска ли дъщеря й да ги слуша. Много е смешно и тъжно да имаш право на избор и да не си се научил да го използваш. Много е смешно и тъжно да търсиш, чрез правата си ограничения, срещу които си се борил. И още по-смешно и тъжно е пак друг да ти е виновен - да обвиниш държавата, че не си се справил с възпитанието на детето си и със себе си.
Съвременната музика не се създава, за да възпитава. Тя е шоу и бизнес. Потребителите са тези, които определят правилата на пазара. И само личен проблем е, ако на някой нещо не му харесва, да не го слуша, а не на държавен орган. Личен проблем е да възпита детето си така, че и да чуе подобна песен /щом на госпожата не й харесва/, то да не се впечатли. От детската педагогика знам, че колкото повече обръщаш внимание на едно нещо, толкова повече детето се впечатлява и попива. Това, апропо, важи и за възрастните. И госпожата вместо да реве, по-добре да седне и да поговори с дъщеря си, да разбере какви са вкусовете й, какво харесва, какво не. Защото това си е лично неин проблем!
Единственото, което постигна със смешния си и тъжен плач тази госпожа, е да вдигне до рекордни нива рейтинга на двамата изпълнители и песента и направи така, че и който не я е чул, вече я знае.
Както прочетох в един от форумите под текста с оплакването на госпожата: "То така, кой каквото го влече. Или както казва един вехт, някои хора са като гнусни животни, които попаднали в Париж, се навират да изследват клоаките, а други отиват на театър или концерт".
Айде, палим!