Рождество на Пресвета Богородица

Един от най-големи религиозни празника в календара на църквата

Рождество Богородично е един от трите големи празника в източноправославния календар посветени на Богородица, празникът също е и сред 12-те най-големи религиозни празника в календара на църквата.
Рождество на Пресвета Богородица, също Рождество Богородично, Малка Богородица или Рожен е църковен празник посветен на рождението на Богородица. В календара на Българска православна църква празника се отбелязва всяка година на 8 септември, в календара на Македонската православна църква и другите източноправославни църкви по стария календар празникът се чества на 21 септември.
Според българските традиции Рождество на Пресвета Богородица се отбелязва предимно от жени, за да им помага Богородица в беда или тежка работа. Малка Богородица е един най-предпочитаните празници, на който се провеждат ежегодни събори из цяла България и Република Македония. Редица църкви и манастири празнуват патронен празник именно на този ден. Според обичаите стопанката на дома приготвя празнична пита. Тя не трябва да шие и тъче, за да не се разболеят децата в дома.

Празникът Рождество Богородично е един от трите най-големи Богородични празника. Познат е от дълбока древност.

На 8 септември православната църква прославя Божията майка като пазителка на християнското семейство и покровителка на родилката и детето.

Пресветата Дева Мария се родила в Галилейския град Назарет от праведни Иоаким и Анна. Иоаким е от царски род - рода на Давид. Анна - от свещенически род - рода на Аарон. Нямали деца и се молили на Бога за рожба.
На един голям празник Иоаким отишъл в Иерусалим да принесе жертва. Там бил упрекнат от първосвещеника, че бил недостоен като бездетен да принася дар на Бога. Наскърбен, той отишъл в имението си, дето били стадата му, и се предал на пост и молитва четиридесет дни.

Анна, като узнала причината за незавръщането му, разтъжена, усилила молитвата си.
Господ изпълнил молбите им: благовестникът на Божиите тайни Архангел Гавриил известил на Иоаким, че ще им се роди преблагословена дъщеря, чрез която ще се благословят всички земни племена и ще бъде дарувано спасението на целия свят. Също известил и на Анна и й казал да иде в Иерусалим и при "златните порти" ще намери мъжа си, комуто е известено това.

Отишла и точно там се срещнали и споделили радосттта от ангеловото известие.

Анна родила светата Девица, на която дали име Мариам, което се тълкува "госпожа-надежда". Родителите принесли жертва благодарствена, като помнели думите на Ангела.

Православната църква приема, че на 9 декември станало зачатието на света Анна, а девет месеца по-късно се родила дъщеря й, която обрекли на Бог и по негова повеля нарекли Мария.

"Рождението ти, Богородице Дево, донесе радост на цялата вселена, защото из тебе изгря Слънцето на правдата – Христос, нашия Бог, Който развърза клетвата, даде благословение и, като унищожи смъртта, дари ни вечен живот."
Ортодоксалната църква прославя Божията майка като пазителка на християнското семейство и покровителка на родилките и децата. Денят на нейното раждане - празникът Малка Богородица, е особено тачен предимно от жените, за да им помага светицата в беда и тежка работа, за да раждат леко и да са живи и здрави децата им.
В нейна чест омесват и изпичат голяма Богородична пита , Богородичен хляб. Едно парче от нея се оставя за добитъка и се стрива в храната му, друго парче се нарича на къщата, за да я пази Богородица. В някои краища пазят това парче чак до четвъртия ден на Божията майка, когато е празникът Събор на Пресвета Богородица (26 декември).



Снимка на Деня

Щрихи от Плевен