Владиката влиза със съдия-изпълнител в светата обител над Асеновград

Пловдивският митрополит Николай спечели на втора инстанция делото за собствеността на манастира "Св. св. Кирик и Юлита" над Асеновград, което води от години срещу Съюза на архитектите в България.

С решението от Апелативния съд под тепетата и със съдия изпълнител владиката ще се яви утре сутринта пред портите на манастира и ще поиска да бъде пуснат вътре като стопанин. Ако му бъде отказано, ще разпъне палатка на поляната отпред, разказаха от обкръжението му. Ако трябва, владиката щял да спи в нея, докато получи достъп до сградата, обясниха хората му. Нямало обаче да си тръгне без ключовете, тъй като решението на апелативните магистрати в негова полза му дава право да влезе във владение. Затова утре ще получи подкрепа от съдия-изпълнител, който е дал срок на архитектите да освободят манастира до 10 ч на 11 септември, пише standartnews.com.

В този час по нареждане на дядо Николай ще започнат да бият камбаните на всички църкви в цялата Пловдивска епархия, а владиката и придружаващите го свещеници ще отслужат благодарствен молебен в параклиса на манастира. На място ще бъдат донесени чудотворните икони от цялата епархия. Ще пристигне частицата от Светия кръст от Кръстова гора, целебната икона на Света Богородица, както и мощите на мъчениците Кирик и Юлита.

Манастирът фактически е собственост на църквата след решение на Темида на две инстанции - Окръжен и Апелативен съд, в резултат на дългогодишна съдебна битка. Архитектите имат право да обжалват пред ВКС, но съгласно законодателството позицията на втората инстанция позволява на владиката да възстанови собствеността и монашеското подвижничество в манастира, обясниха юристи. Не оспорваме това право на митрополита, затова утре ще има наши представители на място и ще пуснем духовниците да влязат в сградата, обясни "Стандарт" шефът на Съюза на архитектите арх. Георги Бакалов.

Той е категоричен, че ще обжалват решението на Апелативния съд пред ВКС. Бакалов подчерта, че той и колегите му не искат да се свързва поведението на дядо Николай с цялата Българска православна църква. По думите на шефа на архитектите от години съюзът отправял предложения на пловдивския владика да направят съвместно в "Св. св. Кирик и Юлита" Духовен център, но митрополитът отказвал. В същото време през годините архитектите вложили 12 милиона лева в ремонт, ново строителство и реставрация в сградата. Църквата в двора на обителта пък изобщо не е източноправославна, а е строена от тамплиерите през ХIII век, откогато има запазени много знаци, казва Бакалов. Само в реставрацията й архитектите преди няколко години били вложили стотици левове. 45 икони на Захари Зограф пък, които се намирали вътре, били предоставени на Пловдивската митрополия.

Обителта се стопанисва от Съюза на архитектите от 1981 година, когато е дадена за безсрочно ползване от тогавашния владика Варлаам. Трябвало да го възстановят и да го ползват за база. Според Църквата новите стопани са нарушили споразумението, като не са реновирали храма. През 2008 г. дядо Николай изпрати до архитектите нотариална покана да му върнат имота и те заведоха дело. В отговор, пред затръшнатата порта на обителта владиката подстрига сестра Юлита за игумения. Архитектите твърдят, че когато са влезли във владение, манастирът е бил негоден за ползване и те са издигнали със свои средства масивната постройка около църквата "Св. Параскева". Тя се състои от четири блока, портиерна, два открити тенискорта, както и помпена станция, трафопост, водоем. Има част със спални помещения, които са модерни и удобни, както и ресторант и кафене. Обособени са зали, в които през годините са се провеждали различни конференции, симпозиуми и срещи, включително международни. Дворът и зелените площи около манастира са били винаги добре поддържани. Данъчната оценка на всички части на сградата е общо 1 182 298 лева. Имотът се разпростира върху 6144 декара. В момента обаче е под ключ и поклонниците и туристите спират пред огромната централна порта, на която виси табела, че "Творческата база на архитектите не работи поради ремонт". С разрешение на пазача хората могат да влязат в двора и църквата.

Сградата била ползвана за затвор и лудница

Дадоха ни руини, върху които вдигнахме комплекса, казват от САБ. От Съюза на архитектите твърдят, че според приемно-предавателния протокол по соцвреме са им предадени църква и полуразрушени негодни за ползване постройки. Архитектите извършили проектиране и строителство на територията на бившия манастир със свои средства. Градежът започнал през юни 1983 г. и завършил на 20 ноември 1985 г. От съюза са категорични, че новите сгради нямат нищо общо със съдържанието и характеристиката на манастир, като сходството е само в художествения образ на композицията, която обгръща църквата "Св. Параскева".

Архитектите са ползвали необезпокоявано имота в продължение на повече от десет години, като давността е изтекла през юни 1993 г. Скандалът за собствеността избухна, след като на 18 юли 2008 г. архитектите получават нотариална покана от митрополията да върнат комплекса. Намерението на дядо Николай беше да се възстановят църковните служби и ден по-късно той подстрига за игуменка сестра Юлита. Архитектите обаче отсякоха, че няма да напуснат комплекса, построен от тях. Така се стигна до съдебната битка. След серия от експертизи и събиране на документи първо в полза на дядо Николай се произнесоха магистратите от Окръжен съд. Решението е от 29 ноември 2010 г. С него магистратите отхвърлят иска на Съюза на архитектите в България за собственост по давност. Финалът на битката в Съдебната палата в Пловдив сложиха апелативните съдии, пред които архитектите обжалваха, но спорът бе решен отново в полза на Пловдивската митрополия.

Мотивите на дядо Николай да прекрати договора със САБ е, че мястото е свято и вярващите искат и имат право да го ползват като храм, в който могат да се помолят и да запалят свещ. По думите на духовниците САБ превърнали манастира в място за развлечения и туристически атракции. Архитектите от своя страна са категорични, че мястото от години не функционира като манастир. Още през 1924 г. било ползвано за туристически цели, после е станало за кратко и затворнически лагер. В началото на 80-те години на миналия век е било болница за душевноболни. През годините сградата е била опожарявана два пъти и от творческия съюз получили руини, върху които от митрополията дали съгласие да се построи комплекс за нуждите на САБ. Той е изграден изцяло със средства на архитектите.