От началото на предизборната кампания отделни граждани и цели трудови колективи се питат каква изненада ще ни поднесат политическите технолози на задкулисието за предсрочния вот на 5 октомври? Ще станем ли свидетели на още по-епохална от миналогодишната манипулация с т.нар. „бюлетини, отпечатани за фалшифициране на изборите”, които се оказаха производствен брак?

Засега Костинброд – 2 като че ли не се задава на хоризонта... Няма кой да напише сигнал до главния прокурор, няма и самоотвержен журналист, който да отразява героичната акция на ДАНС по „откриване” на оставената за претопяване в печатницата макулатура! Всички са заети с оправянето на КТБ или по-точно на себе си...
Дори МВР ни успокоява, че нямало да има такова купуване на гласове, защото партиите нямали пари. Но не всичко е толкова безоблачно. „Костинбродска афера” този път не е само на екрана на една телевизия, а в почти всички медии. Внушенията са все в една посока – ще има 6-7 (че и 8!) партии в парламента и това ще доведе до невъзможност да се състави стабилно мнозинство.

Да напомня, че след 1989 г. у нас бяха избрани 7 обикновени Народни събрания, като в едно от тях имаше 3 (през 1991 г.), в две имаше по 4, а в други две по 5 парламентарни групи. Само в 40 ОНС, избрано през 2005 г. партиите бяха 7 и така се стигна до печалната Тройна коалиция. В 41-я парламент имаше 6 групи, но управляваше еднопартийното правителство на ГЕРБ.

Очевидно е, че не броят на партиите определя стабилността на управлението. Въпреки това се появиха статии, които убедено твърдят, че колкото по-малко са групите в Народното събрание, толкова по-голям „бонус” ще получат те от преразпределението на гласовете, подадени за партии, които не прескачат 4-процентната бариера. Истината обаче е друга – „бонусът” зависи не от броя на представените в НС, а от това колко голям е делът на гласувалите за останалите извън парламента участници. Така през 1991 г. и през 2013 г. около 25% от гласувалите подадоха бюлетини за такива партии, а победителите СДС и ГЕРБ получиха допълнителни 10 на сто. Затова който не иска гласът му да се прикачи към друга, нежелана от него орбита, трябва добре да прецени има ли шанс за прескачане на изборния праг подкрепяната от него сила.

И тук идва социологическият вълк да напътства електоралното агне. Разбира се, че на него много му се ще „да вкара” поне 7 козлета в парламентарната кошара – в случая обаче не да ги изяде, а да им вземе парите! А изядено ще остане електоралното агне, което освен това ще плати и партийна субсидия за нечии амбиции, събрали поне 1% одобрение...

Социологическите агенции и медиите не уведомяват драгия гласоподавател, че извън ГЕРБ, БСП и ДПС прогнозите за влизане в парламента на други играчи с над 4% са в рамките на статистическата грешка. Дори спряганите за сигурни участници в него – Реформаторският блок и Бареков без цензура, могат да останат под чертата, особено при по-висока електорална активност.

Социолозите се надяват, че драгият избирател е забравил почти пълния им провал да уцелят евроизборите и продължават с мантрата – много шарен парламент, хилаво правителство. Понеже знаят обаче, че статистиката им куца, дават прогнози в абсолютни числа, базирани на исторически опит, а не на реалистично измерване на общественото мнение. През 2013 г. са гласували 3.5 милиона, значи на 5 октомври ще гласуват 3.2-3.3 милиона. Ами ако до урните отидат 4.2 милиона, както направиха през 1997 и 2009 г., за да накажат управленията на Виденов и Тройната коалиция? Днес също имаме да разчистваме сметки с коалицията БСП, ДПС и Атака! При над 4 милиона гласуващи преминаването на 4% бариера става почти непосилно за малките партии.

Социологическият вълк се застрахова – прогнозите са за твърдо решилите да гласуват... А какво ще направи елокторалната периферия не ни казва? Мантрата обаче продължава – 6-7 групи в следващото НС. До скоро политтехнолозите ни внушаваха, че няма смисъл от избори, защото ситуацията ще се възпроизведе. Днес ни убеждават, че всичко така ще се разбърка, та няма значение за кого ще подадем гласа си – всички основни 7–8 партии и коалиции имат шанс да влязат, но не и да ни управлява стабилно мнозинство!

Костинбродската афера отблъсна от гласуване колебаещите се избиратели и ни докара втората тройна коалиция. Днес в ролята на Костинброд – 2 влизат социолозите. Всичко е толкова възможно, че стабилно управление е невъзможно! Забравете, че за да се направят необходимите реформи в закъсалата ни държава, трябва силно легитимна власт, учредена с гласовете на голямо мнозинство от българите! Стойте си вкъщи или идете за гъби! Обаче трябва да знаем – колкото по-малко гласуват, толкова повече се увеличават шансовете малките партии да влязат в парламента и съвсем да объркат положението.

Ако електоралното агне повярва на прогнозите на социологическия вълк, Костинброд ще ни се види като детска приказка, в която обаче поука няма!