„Дуросторум-Дръстър-Силистра“ е една от петте резиденции на Първото българско царство

Уникални останки от сгради с отлично запазена улица във вътрешността на крепостта „Дуросторум-Дръстър-Силистра“ и реликви от 10-ти век откриха археолози от Силистра по време на тазгодишните им проучвания. Това съобщи директорът на Археологическия музей в дунавския град и ръководител на разкопките проф. д-р Георги Атанасов, пише paralel44.com.

Според него, откритото от екипа му не носи белезите на сензацията, но всички намерени знаци и останки от сгради давали голяма информация за живота на града по онова време. „Дуросторум-Дръстър-Силистра“ е една от петте резиденции на Първото българско царство, а откритията тази година са в източната част от централната градска порта“, посочи проф. Атанасов.

Тазгодишните археологически проучвания станали след близо 4-годишно ходене по мъките за осигуряване на средства. В крайна сметка културното министерство и със съдействието на проф. Божидар Димитров отпуснало 20 хиляди лева на силистренските археолози, за да продължат проучванията на Южната крепостна стена на Дръстър, която се намира в самия център на Силистра. Според проф. Георги Атанасов, с намереното през това лято силистренските археолози са направили много голяма крачка напред в изясняването за живота на хората вътре в крепостта, както и за нейната инфраструктура.
„Ние попаднахме на зид от масивна сграда, а между тази сграда и крепостната стена намерихме отлично запазената улица от натрошени варовикови камъни. Това помогна да изясним датирането им в границите на ранното средновековие или по-конкретно в IX-X век, когато вече укрепеният Дръстър е бил от типа „затворен град“, с ограничен достъп, предназначен за владетеля и за представители на духовната и светската аристокрация“, обясни проф. д-р Георги Атанасов.
Намерената улица е с максимална ширина от 2 метра, дебелината на настилката е около 15-20 сантиметра, като до момента археолозите са я проследили до дължина 32 метра. Сензационното от научна гледна точка е, че улицата е разположена покрай вътрешното лице на крепостната стена, каквато инфраструктура досега не е откривана в България. Силистренските археолози предполагат, че тя е била използвана за придвижване на военния гарнизон, който е охранявал крепостта.

Откритата сграда е била разположена непосредствено след края на улицата, разказа още проф. Атанасов. По думите му, тя представлява дълга правоъгълна постройка с верижно подредени помещения. „Разкрили сме я частично на дължина 29 метра. Широка е 8 метра. Изградена е върху дълбоки основи от близо 1 метър от необработени камъни, които са споени с жълта кал“, съобщи професорът. Само в един участък екипът му открива запазен един ред от големи варовикови квадри от надосновния градеж. Те са добре издялани и споени с хоросан. Според учените обаче, по някаква причина тогава в един момент керемиденият покрив на сградата е рухнал върху улицата, за което те също намирили доказателства. „Самите керемиди са два вида – извити или плоски, като върху част от тях са врязани преди изпичането характерни за ранното средновековие знаци. Открихме и няколко изцяло запазени керемиди, които ни позволиха цялостна реконструкция на покритието на сградата“, поясни още проф. Атанасов.
Според него, все още е рано да се определи какво е било предназначението на сградата. Съдейки обаче по разкриващият се план, големина и разположението й покрай крепостната стена в южната част на крепостта и това, че е била „вързана“ с улицата, археолозите предполагат, че това най-вероятно е било казарма, в която се е помещавала военната част, охранявала крепостта.

„Периодът след походите на киевския княз Светослав в България през 968-971 г. и завладяването на българските земи от войските на византийския император Йоан Цимисхий през 971 г. до края на ХI век също беше добре представен в проучвания от нас участък“, съобщи още проф. д-р Георги Атанасов. Според него, разкритията давали мощна информация, че крепостта за пръв път е била плътно заселена и от обикновенно население.
В близост до южната крепостна стена археолозите откриват две вкопани жилища от типа полуземлянки с изградени в тях отоплителни системи. Върху пода на едното жилище учените попадат на находка от 12 слепени една за друга бронзови монети от XI век. Около жилищата те намират и многобройни сметни или хранилищни ями от същото време, от които произхождат повечето открити цели или добре запазени глинени съдове, както и две пещи, в които е топено желязо. „Специално за монетите ние предполагаме, че това всъщност са били, казано на съвременен език, спестяванията на някой, който е живеел в това жилище. Но той, изглежда, е трябвало много бързо да напусне дома си, вероятно по спешни причини – нападение, природен катаклизъм или нещо друго, което го е принудило да изостави своите спестявания и да се спасява“, разсъждава проф. Атанасов.
Наред с това в най-горните археологически пластове от времето на Второто Българско царство и от османския период на града, които са засегнати доста сериозно при строителни дейности от миналия век, учените успяват да открият още едно жилище и сметни ями от времето на Второто българско царство, както и многобройни дълбоки ями от османския период, които съдържат цели или натрошени керамични съдове.
„Равносметката след края на разкопките е следната. Освен намерената улица и сграда, общият брой на откритите находки е 223, сред които 118 монети, 5 бронзови кръста, 4 пръстена, една обеца, бронзови апликации, токи и др.“, обобщи в заключение проф. д-р Георги Атанасов.

Проф. д-р Георги Атанасов благодари на екипа си, в който е имало и студенти по археология от Софийския университет и този във Велико Търново, като подчерта, че сега предстои консервацията на обекта за зимата, а през следващото лято, ако бъде осигурено нужното финансиране, проучванията ще продължат.