Технологиите като смартфоните, лаптопите и таблетите ни създадоха нови възможности

Въпреки че „работохолизмът“ се изучава от почти 45 години, съвременният дигитален свят добавя ново измерение към идеята за пристрастяването към труда, съобщава Мениджър Нюз.

Технологиите като смартфоните, лаптопите и таблетите ни създадоха нови възможности да работим по всяко време и навсякъде. За някои хора това означава непрекъснато.

Възможността да се работи и от къщи размива границата между работата и почивката. Днес много хора се чувстват притиснати да продължат да се потят над задачите дълго след официалния край на работното си време. Често от тях се очаква да са на линия вечер, в почивните дни и дори по време на отпуск.

Кога обаче желанието ни да сме постоянно свързани преминава границата и се превръща в работохолизъм? Повечето изследователи дефинират този феномен като симптом да работиш извънредно и компулсивно, без да бъдеш в състояние да се откъснеш от труда. Досега обаче нямаше ясно разграничение между термините „здраво работещ“ и „работохолик“.

Скáла на работохолизма

Норвежки учени от факултета по психологически науки към Университета в Берген обаче посочиха симптомите, които са определящи характеристики на работохолика. Те създадоха скала на пристрастеността към работата, в която влизат следните 7 критерия:

1. Често мислите как може да си освободите повече време за работа.

2. Прекарвате много повече време в работа, отколкото сте възнамерявали първоначално.

3. Работите, за да намалите усещанията си за вина, тревога, безпомощност и/или депресия.

4. Казвали са ви да намалите работата, но не сте послушали съветите.

5. Стресирате се, ако ви забранят или попречат да работите.

6. Поставяте на последно място по важност хобитата си, заниманията от свободното си време и/или спорта в полза на работата.

7. Работите толкова много, че това се отразява зле на здравето ви.

Ако сте отговорили с „винаги“ или „често“ на което и да е от тези твърдения, вероятно сте работохолици. Проучването показва, че около 8,3% от норвежките служители попадат в тази категория. Според други данни средно 10 на сто от хората във всяка държава са работохолици.

Хората, които попадат в тази категория, често показват високи резултати и за следните три черти на личността:

- Доброта – Работохолиците често са по-големи алтруисти, по-склонни да правят компромиси и по-скромни от останалите.

- Невротичност – Работохолиците често са нервозни, враждебно настроени и импулсивни.

- Интелигентност/богато въображение – Като цяло работохолиците са иновативни и ориентирани към действието.

От проучването е станало ясно, че младите хора по-често са склонни към работохолизъм. Полът, образователната степен и брачният статут не играят роля. Родителите обаче са засегнати по-често от хората без деца.

Опасностите да бъдеш работохолик

Въпреки че много директори и мениджъри тайничко се радват, когато наемат човек, склонен да работи по всяко време на деня и нощта, в дългосрочен план това е много вредно както за хората, така и за самите компании. Служителите, които се трудят над 50 часа седмично, често страдат от сериозни последствия върху физическото си и психическо здраве.

Първоначално неспособността да се откъснем от работата може да се прояви в повишена продуктивност. С времето обаче тя намалява, а отношенията ни с хората започват да се разпадат. Стресът се натрупва и рано или късно пристрастяването към работата повишава рисковете за здравето и дори може да допринесе към ранна смърт.

Прекомерната работа отключва също така една интересна динамика. Колкото повече работят хората, толкова повече пари печелят. По-дългите часове обаче намаляват свободното време, което ни остава, за да се порадваме на спечелените пари.

Лечение

Недейте да се гордеете с работохолизма си – напротив, отнасяйте се към него като към сериозно заболяване. Един от основните пролеми с лечението му е, че лекарите още не го разпознават като легитимно разстройство наравно с пристрастеността към алкохол, наркотици или хазарт.

И все пак има надежда. Бихте могли да посещавате и дори организирате групи за самопомощ и взаимно да търсите начини да се откъсвате от работата, да се свържете отново със семейството и близките си и да намерите начини да станете по-ефективни в работното си време.

Може би най-доброто решение обаче е да започнете да осъзнавате, че се превръщате в работохолици. Следете колко време отдавате на работата и не пропускайте момента, когато тя започне да създава проблеми в личния ви живот. Тогава започнете да се упражнявате в откъсване от труда, като си правите редовни ваканции и определяте здравословни граници на професионалния си живот. Така ще създадете добър баланс между работата и свободното си време, който ще ви помогне да бъдете по-щастливи, здрави и удовлетворени от живота.

Ейми Морин, психотерапевт, за RealBusiness