Четвъртокласник с фрактура на лакътя след игра на двора- една истина с различни лица

Родители се обадиха разтревожени в редакцията ни и сигнализираха за случаи на агресия между децата в столичното 23 СОУ „Фредерик Жолио Кюри“. От ръководството на училището отричат да има такива прояви сред децата. Един конкретен случай поставя много въпроси - за общуването между децата, между възрастните и децата, за отношенията в обществото, за ежедневието в българското училище и за това как родителите разбират живота в училище.

Ана Ленгерова, майка на Е.Е., ученик в 4 клас в училището разказа пред Sofiautre.bg, че синът и е с фрактура на лакътя, след като е бил блъснат и ударен от друг ученик и „неговата банда“  по думите на децата от класа. Инцидентът е станал на 20 октомври. Синът и играел с момиче, когато Х. и бандата му го подгонили и Х. го блъснал, разказва майката.
Детето е с фрактура на лакътя, а целият му десен крак е ожулен. От тогава не ходи на училище. Страх го е и казва, че няма кой да го защити, твърди майката на дедето и допълва, че не среща разбиране от страна на училищните власти.
По думите й това не е първият случай на проявена агресия спрямо детето й. Две седмици преди това се е върнал от училище с насинено око, ударило го момиче. Според майката се проявява  агресия и към други деца, не само към нейното.

„Безпокои ме, че в училището, в което учи моето дете изобщо не се взимат мерки срещу агресията на другите ученици. Там има много проблемни деца, за което ние не знаехме, има много агресивни деца, които в другите училища никой не ги иска, отделно има деца с психически отклонения по държавни програми, което също не знаехме. На практика няма контрол над децата с агресивно поведение“, посочи Ана Ленгерова.
Тя допълни, че след инцидента е говорила с класната ръководителка, с психоложката на училището, с директорката и зам.-директорката. По думите и директорката на училището и е отговорила, че проблемите с децата не се решават бързо и трябва да мине време.
Според мен трябва веднага да се вземат мерки и да се предотвратят следващи такива случаи, категорична е майката на четвъртокласника. 

Потърсихме и другата гледна точка. Срещнахме се и разговаряхме с ръководството на училището за конкретния случай.
Не подкрепям твърденията на майката за агресия в училище. Бих нарекла това по-скоро поведение по време на игра. Това каза директорката на 23 училище Нина Чанева.
Конкретният случай е на двора, когато децата са в по-свободен режим, в спортна дайност. Играят футбол, бягат, гонят се. По информация на децата от класа никой не е блъснал Е.Е. и не го е спънал, той сам при гоненето се е спънал и е паднал.  Другото дете Х. и неговата майка също имат претенции, че детето не е виновно, уточни директорката.
По повод агресията понякога ние възрастните не съумяваме да разпознаем дали е агресия или закачка между децата. Когато разговарях с децата всичко, което ние сме определили като агресия, за тях звучи като игра, коментира още Чанева.

В случая с това дете майката и бабата са изключително тревожни за неговото развитие. Понякога не приемат и позицията на училището и на класния ръководител за неговото развитие. Позволявали са си дори да идват и да се разправят с деца, при оплакване на тяхното дете. Това е лоша практика. Когато им проблем между деца, решението е родителите и децата заедно с класния ръководител или възпитателя да седнат и да разговарят. Това е един добър модел, който сме изградили в нашето училище, за да могат децата да продължат заедно да общуват. Понякога отношението на нас възрастните към съответно дете се отразява на техните отношения, заяви още директорът на 23 СОУ.
Не бих казала, че сме се справили на 100%,  но мисля, че обществените отношения днес са такива, че 100 % -ови решения няма. Но има добри намерения за обща работа, категорична е Нина Чанева.
Лично аз съм провела много срещи по различни поводи и с майката, и с майката и бабата, понякога сме стигали до разумния решения, които на следващия ден обаче все едно не са били, коментира още тя.
По повод думите на майката, че в училището има проблемни деца, директорката каза следното: „Различните деца не се наричат проблемни. Това са деца със специални образователни потребности. От 10 години Законът за закрила на детето, Законът срещу дискриминация и много наредби на най -различни институции казват, че децата каквито и да са, имат право да бъдат във всяко училище. Нашето училище е единствено в България с най-дълъг опит в тази дейност. Зад мен има 85 учители, които работят и създават добри практики. Обществото ни обаче не е готово да приеме децата, на които трябва да помогнем".

Решението по конкретния случай с четвъртокласниците Е. и Х., което предлагат от училището и по което вече се работи, е двете деца, заедно родителите им да проведат среща с психолога на училището. „Има напрежение, което е породено понякога от неразбирането на родителите към общуването на децата“, заяви директорката на училището. Тя е категорична, че няма проблем Е. отново да посещава училището.

Изводите от този частен случай всеки може да направи сам за себе.
И колкото и разнолика да е истината, важни са децата – всяко едно от тях.