„Загубих баща си още в детска възраст, това ме направи по-отговорен“, споделя сръбската фолк легенда в интервю за plevenutre.bg

Неделко Баич е една от най-големите балкански звезди през последните десет години. Роден е в град Шипово, днес в Босна и Херцеговина, тогава Югославия. Бая е известен с това, че с каквото и да се захване винаги изпипва нещата до край. През 2008г. песента му „Zapisano je u vremenu” го превърна в легенда и в един от най-харесваните съвременни изпълнители у нас. Наскоро Бая представи своя нов албум „Snovi od stakla”, а ето какво сподели той в специално интервю за plevenutre.bg.

Не си идвал отдавна в България, но какво мислиш за нашата страна?

По време на престоя ми там винаги се чувствам феноменално. В България е страхотно!

Какво изпита след като разбра, че в България си голяма звезда, благодарение на хита си "Записано у времену" преди няколко години?

Почувствах се пълноценен и оценен в друга страна. А като пристигнах вече видях хора, които сякаш съм виждал и преди. Българите имат емоция, която е подобна на тази на моя народ. Пък и ние сме си комшии все пак.

Разкажи ни малко за семейството си? Имал си също така и нелеко детство, до колкото знам...

Така се случи, че още като дете баща ми почина. Но това не ме направи по некачествен и неработлив, а напротив. Даде ми стимул да работя, да се боря за това, в което вярвам и да се доказвам в живота. Разбрах много рано, че е важно да си отговорен. Винаги съветвам всички да се борят за мечтите си и за своите цели. Аз не съм свикнал на подаръци, а винаги се боря да осъществя всичко сам. Музиката, която правя и успехът на песните ми са пример за това. Щастлив съм, че една моя песен като „Записано у времену“ спечели цялa България.

Откъде си наследил дарбата си да пееш? Някой в семейството ти занимавал ли се е с това?

Всички! Всички в рода ми пеят.

Войната ли те накара да избягаш в Австрия в края на 80-те? Как изживя този тежък момент за Югославия?

Всъщност аз съм роден в Босна и Херцеговина. Шипово се казва градчето и се намира близо до Баня Лука. През 1987-а година бях войник на морето. След това се преместих в Нови Сад, Сърбия. Живях кратко там, а когато започнаха войните и всичките тези проблеми в края на 90-та аз заминах в Австрия, както много други мои сънародници. Там ми дадоха всички документи, от които се нуждаех и получих статус на артист, човек на изкуството. Бях привилигирован да пея, а не да воювам.

Друг тежък момент от историята за Югославия бе "агресията на НАТО" през 1999г.? Какво си спомняш за тези неприятни мигове?

Това е една много неприятна тема. Една от най-лошите картини на съвременния свят. Не желая да говоря много за това. Не го одобрявам. Изживях го тежко, защото по това време и аз живеех в Сърбия. Братята ми, сестрите ми също бяха там. Всички преживяха тежко случващото се. Може би един от най-неприятните моменти в живота ми. Богаташите имаха възможност да напуснат страната и да отидат, където си искат, но не и обикновените хора. Просто чакахме и бяхме готови дори и за най-лошото.

Къде се чувстваш по-добре в Сърбия или Австрия?

По цялата Земя. Аз съм космополитна личност. Бил съм навсякъде. Не е важно в коя страна съм, важни са хората около мен. Ето в случая: от едната страна е Сърбия, от другата България. Една земя сме. В България хората са добри, убедих се в това.

Нещо за новия албум да ни разкажеш?

Мисля, че много искрени емоции ще създаде в хората. Както радостни, така и тъжни. Жесток е албумът! Аз съм сред хората, които умишлено се бавят, когато работят над нещо и влагам цялата си душа.