40% от младите мислят, че края на комунизма идва с падането на Китайската стена

55% от българите с положителни оценки за Тодор Живков, сочи изследване на „Алфа рисърч”

Двадесет и пет години след началото на демократичните промени в България, колективната памет за социалистическа България постепенно избледнява, а познанието за този период изчезва. 

Това показват резултатите от националното представително проучване на общественото мнение за равносметката от „25 години демократични промени в България”, осъществено от „Алфа Рисърч”. 

94% от най-младото поколение (16-30г.) споделят, че не знаят почти нищо за този период. 40% от тях не могат да посочат, дали краят на комунизма е белязан от рухването на Берлинската, Московската, Софийската или Китайската стенa.

92% не познават нито в реален, нито в метафоричен смисъл границите на комунистическия блок. Изчезва колективната памет за тоталитаризма. 94% от хората между 16 и 30 години твърдят, че се чувстват абсолютно незапознати с този период. 46% от пълнолетните смятат, че са слабо запознати, допълва представителното проучване.

55% от анкетираните дават положителни оценки за Тодор Живков, а 25% негативно. 20% не го познават.

68% от младежите между 16 и 30 години не познават Маргарет Тачър. 58% не познават кой е Хелмут Кол. 71% не познават Александър Солженицин.

„Няма единен образ на социализма”, обясни Боряна Димитрова от Алфа Рисърч.

За хората с леви убеждения епохата на комунистическия режим се възприема с думи като „спокойствие", „работа за всички", „благоденствие", „сигурност". Това, което тревожи левият електорат от тази епоха, е "възродителният процес".

За десните епохата на комунизма се възприема с думи като „ограничения", „безправие", „деспотизъм", „диктатура", „утопия". Достъпно здравеопазване, достижения в образованието са признанията за успехите на соца сред десните избиратели.

За хората над 61 години събитията от 80-те години на 20 век, за които се сещат, са аварията в Чернобил, оставката на Тодор Живков, падането на Берлинската стена, както и "възродителният процес".

Що се отнася до прехода очаквания и реалност се покриват само по няколко показатели: отваряне на граници и свободно пътуване, връщане на собствеността и повече права и свободи.

Не са се сбъднали очакванията за върховенство на закона, повишаване на благосъстоянието, нови работни места.

50% от запитаните смятат, че преходът е бил неуспешен. В личен план едва 29% от хората смятат, че са загубили от прехода. Само 6% са спечелили в семеен план от прехода.

Според запитаните от прехода най-много са спечелили политиците и мафиотите, а загубили са хората от народа.



Снимка на Деня

Щрихи от Плевен