Бездомникът никога не е ровил по кофите

Той се казва Христос. На 60 години е и е бездомник от 11 години. Пълното му име е Христос Никос Атанасиадис. В момента живее втори живот в Добрич, след като попадна във временния приют и беше спасен от ослепяване. Христос е роден в Полша през 1954 г., но е с гръцко потекло. Благодарение на това говори три езика – гръцки, полски, а в България научил и български, пише "Монитор". След войната през 1949 година семейството му бяга от Гърция и се заселва в Полша, където се ражда и Христос. Семейството е с пет деца – Христос има още двама братя и две сестри. През 1974 година майка му обаче решава да се засели в България. Двамата му братя остават в Полша, едната му сестра се връща в Гърция. Останалата част от семейството пристига в Добрич. 20-годишният Христос постъпва в родната казарма – служи във Варна. После се жени за добруджанката Стефка, която вече има един брак зад гърба си, с две деца - момчета. Двамата живеят кротко и щастливо до момента, в който Стефка се разболяла от рак на белия дроб и през 2003 г. починала. Това се оказва повратен момент в живота на Христос. Той останал сам, а синовете на Стефка го изгонили от семейния апартамент. По същото време фалира и Обувен завод „Добрич”, в който мъжът работил 20 години. Така Христос се озовал на улицата – без работа, без заплата, без покрив, без близки – родителите и сестра му починали. Негов колега - Пламен Петров, го приютил в мазето си в жилищния блок, където живеел. Мъжът разполагал с покрив над главата си и с едно легло. Използвал за тоалетна една кофа. Отоплявал се с печка „циганска любов”, като Пламен му купувал дърва, а Христос обикалял да събира хартия и кашони за горене. Светвал крушката само когато се хранел, за да не хаби ток. За храна пък всеки ден изминавал по няколко километра до трапезарията в църквата „Света Троица”.„Никога обаче не съм ровил по кофите”, категоричен е Христос. Без да знае, развил диабет, но не му обърнал внимание. Днес бил добре, утре – не, и така, докато болестта го ударила в очите и в краката. През ноември 2013 г. Пламен трябвало да замине за чужбина. Отишъл в „Социални грижи” и заявил на служителката, че ако Христос не бъде прибран някъде, ще умре.Така 60-годишният поляко-грък-българин попаднал в единствения в Добрич приют за мъже бездомници - центъра за временно настаняване към фондация “Ръка за помощ”. Приютът започва да функционира през 2013 година, а негов шеф е напористият Александър Иванов.„Христос нямаше осигуровки, а беше много зле с диабета. Стигал е показатели на захарта до 27, а твърдят, че при ниво от 25 се изпада в кома. Имаше перде и на двете очи.  Придвижихме всички документи за ТЕЛК, където Христос получи 100 процента инвалидност. Така стана възможно да влезе в болница, да му бият инсулин, а когато му изплатиха парите от ТЕЛК, му направихме и операция на дясното око. Сега вижда – чете, гледа телевизия. С лявото око не вижда и му е необходима втора операция. Приготвили сме му всички документи и чакаме Христос да бъде приет в един от домовете за стари хора в Полковник Савово или в Добрин”, разказва младият мъж.

Ива Димитрова