Данните показаха, че над 50% от родителите искат да поддържат връзка с децата си

Родители успяха да намерят дъщеря си, след като 7 години я смятаха за мъртва, съобщава Нова тв.

Детето е родено с толкова тежки увреждания, че по думите на родителите лекарите са ги посъветвали да го оставят, защото не могат да се грижат за него. Оказва се, че това дори не е единичен случай.

Половината от семействата на децата в домовете за увреждания не са знаели живи ли са те, сочат данни на Агенцията за закрила на детето.

Това е установено, след като агенцията преди четири години започва да издирва родителите на всички близо 2000 деца в тези домове.

Причината – в повечето родилни отделения родителите не са били консултирани от психолог и им е съобщавано, че детето им няма да живее дълго. Последствията от това са история като тази, която следва.

Годината е 2003 г. В семейството на Цонка и Теньо от сливенското село Бяла, след три момчета, най-накрая се ражда момиченце. Самата Цонка едва оцелява, а за детето никой не дава шанс.

„Дойде после докторката до мен и каза, че детето е много увредено. Спина бифида, хидроцевалия, пареза на червата... Очаквах, че даже докато съм там, ще стане нещо, те я сложиха в кувьоз, то беше мъничко – 2 кг и нещо. "Имаш четири големи здрави момчета, гледай си децата, а тя надали ще оцелее, явно няма никакъв шанс”, ми казаха", спомня си Цонка Георгиева – майка на Теодора.

Оказва се, че с подписа си майката и бащата на Теодора се отказват от родителски права. Месец по-късно те решават да потърсят момиченцето си.

Няколко месеца след опитите да потърсят детето си, Цонка и Теньо заминават за Гърция. В същото време Теодора е едва на 20 км от тях в Дом „Майка и дете”. И така седем години до 2010 г. Тогава стартира проект на Държавната агенция за закрила на детето да бъдат намерени родителите на всички близо 2000 деца с увреждания в домовете.

„Данните показаха, че над 50% от родителите искат да поддържат връзка с децата си, но те не са знаели, че са живи”, разказва Цветелина Георгиева, експерт в ДАЗД.

Междувременно родителите на Теодора получават писмо със следното съобщение: „Детето е вече голямо за Сливен и трябва да го преместят в Кермен”, разказва Цонка.

Първото, което правят, е да отидат в Кермен. Именно там бащата вижда за първи път детето си. А майката за първи път го докосва.

„Кръвта вода не става. Като го пое майка му, прегърна я, стиска я за врата и не я пуска, иначе не може да се мърда, ама ръцете си движеше… Прегърна майка си… Ще кажеш, че усеща, че му е майка…”, разказва бащата на Теодора Теньо Георгиев.

„Веднага казаха с бащата, че ще го вземат, независимо колко е увредено”, обясни Събина Славова, директорка на дома в Кермен.

Теодора е едно от 61 от децата в домове за увреждания, които се връщат при истинските си родители. Но някои последици са необратими. Според специалисти един месец в дома забавя развитието на едно дете с няколко месеца.

След като си я прибират у дома, започва операция след операция. Първата е за хидроцефалията. А от лекаря в болницата майката чува, че детето е прекалено слабо – на 8 години тежи 8 кимограма.

Но откакто е при родителите си, Теодора определено е повече от 8 килограма. Добре е и е се е научила на много нови неща. Но майката и бащата нямат пари за лечение в Русия, което ще й помогне да проговори.

Акушерката на Цонка – д-р Пашева отрече да я е съветвала да остави детето си. Но категорично отказа да застане пред камерата ни. В същото време проверка на Агенцията за закрила на детето показа, че това е честа практика.