Римският бетон се оказва и по-екологичен

Пантеонът, пазарът на Траян и Колизеумът в Рим издържат на проверката на времето вече почти 2000 години. За разлика от тези мащабни структури, в днешните градове сме свидетели на бетонни сгради от 60-те години на 20 век, които се рушат, съобщи The Daily Mail.

Изследователи са открили „тайна” съставка на римския бетон, която обяснява издръжливостта му, и смятат, че съвременните инженери биха могли да използват рецептата.
Учени от Калифорнийския университет в Бекърли са използвали рентгенови лъчи, за да изследват римски хоросан, съдържащ вулканична пепел.

В бетонните стени на пазара на Траян, изграден около 110 година сл. Хр. този хоросан свързва елементи с размерите на мъниста от вулкански туф и тухли. Оказва се, че вулканичната пепел създава кристални структури, които пречат на малките пукнатини да се уголемят.

Друго откритие на американските изследователи е, че използването на кристали на минерала стретлингит предотвратява корозията. Римският бетон показва по-добри качества и по отношение на екологичността си. Производството на повечето модерни бетонни смеси включва процес на нагряване до 1450 градуса по Целзий, при който в атмосферата се отделя огромно количество въглерод. За разлика от това, римският хоросан, който е смес от приблизително 85 процента вулканична пепел, вода и вар, се втвърдява при значително по-ниски температури. Следващата цел на научния екип е да адаптира римските техники към съвременното производство на бетон.