Домашните икони се премивали в дома; извършвал се и обред в чест на нивата

Традицията на древните ни позабравени деди гласи, че след освещаването на водата, всеки стопанин „къпе“ къщните икони като ги потапя в нея. По този начин се извършвал ритуал на търсене съдружие с небесните сили, за да живее добре човекът в света, който сам създава. В момента, в който се потопят иконите, всяко момиче умива ръцете и лицето си, за да бъде през годината бяло и червено, да не боледува от пришки по лицето и не на последно място – да го харесват мъжете.

След това започвало обредното къпане на ралото, което е известно с прекия си контакт към земята. После се увивал в чист месал и се връщал вкъщи. Този обред се извършвал в чест на нивата, защото за да роди земята, трябва и тя да започне „на чисто“ и с благословия.

Тези свещени ритуали са приобщавали мало и голямо, беден и богат, учен и недоучен. Така всеки от тях е отдавал частица от духовната си енергия за сътворяването на онзи „чист“ и желан свят, в който всички заедно да доживеят до следващата магия на Богоявлението. Вярвали са искрено в това, което правят, в могъществото и чистотата на „новата“ природа и в силата на доброто.