Януари е наситен с празници и имеННици (или имеНици?)

И ако гостите се чудят как да поздравят домакина - с пожелания за успехи и дълъг живот на "имеННика", вероятно ще потърсят речник.  Ето какво казва проф. д-р Стефан Брезински в сайта на Съюза на българските журналисти.

Изненади: 

1. В Българския тълковен речник от 1976 г. се обяснява: "Имен и именен". "Именен списък, имеННи списъци", но "Имен ден", а не "имеНЕН ден".
Така че е нужно формата за множествено число да е "ИмеНи дни" (т. е. с едно Н, и "имеНик"), а не "имеННик", тъй като това последното е названието на документ, списък. Но нещата се пообъркват в наши дни.

2. В Правоговорен и правописен речник от 2002 г. се среща "имен ден - имеННи", както с две НН е и наречието "имеННо", обаче по-долу "имеННик", "имеННица", "имеННици" (за хора), но за "имеННик" (като списък с имена) липсват обяснителни податки.

3. В "Официален правописен речник" от 2012 г., където се чете: "Имен, имеНият" (за ден); следва "имеНик", "имеНици" (с пояснение "двама и т.н.").

Кое е човек, кое - списък

Явно е, че "трима "имеНици" ще са все с едно Н, тъй като "имеННик" се пояснява с добавката (два и повече имеННика) - (т.е. за "списък с имена"). Объркващо е впрочем, та в народната разговорна практика за люде, хора, лица има ясно название: "ИМЕНЯК, ИМЕНИЦИ". По този начин се преодоляват неяснотите на лексикографията ни.

Честито на всички именици или именяци!