По думите й, моделът гарантира професионалното начало

Критиките към новия Закон за сметната палата, който предстои да бъде гледан на второ четене в парламента, са несъстоятелни. Това каза на пресконференция в Пловдив народният представител от ГЕРБ и председател на парламентарната комисия по бюджет и финанси Менда Стоянова, предаде "Фокус".

По думите на Стоянова, председателят на Сметната палата Лидия Руменова е обявила, че моделът с три членния руководен състав на палатата, който беше заменен от правителството на Пламен Орешарски и тройната коалиция, с девет членния модел е неработещ. „Категорично това не е вярно“ заяви Стоянова. 

По думите й, моделът, който е въведен през 2010 година, по време на първия кабинет Борисов, е гарантирал професионалното начало и персоналната отговорност при вземане на решенията. Изградена е и система, която гарантира качеството на одитите и ефективността им, а също така са въведени международните одитни стандарти. 

„Така че аз категорично смятам, че това е работещият модел, който го има в цяла Европа, а моделът на партийно-квотния принцип, който беше въведен през 2014 година е моделът на девет членната Сметна палата, в която всеки разбира от всичко“, подчерта Менда Стоянова. 

Другата теза на Руменова, която отхвърли народният представител е, че в момента Сметната палата има сериозна одитна програма, която включва 400 одита и съответно 400 доклада и двама зам.-председатели не могат да се справят с приемането на тези доклади. „Това е невярно твърдение по следната причина. В закона, който сега предлагаме има ясно изградена структура, която разглежда всеки един доклад, която включва професионални директори на 4 одити дирекции, специализирани по видове одити и решенията по докладите се вземат от одитния екип, началника на отдела и директора на съответната одитна дирекция“, подчерта Менда Стоянова. 

По думите й, другата теза, която атакува в новия закон Лидия Руменова е тезата за заверката на финансовите отчети, на балансите на общините с бюджет до 10 милиона лева. "Анализът показва, че 90 процента от тези бюджети се изразходват за заплати и затова е губене на време от страна на Сметната палата да заверява тези отчети", категорична бе Стоянова. 

"На малките общини е въведен текущ контрол и одиторите по места им оказват превантивна помощ, така че да не се допускат нарушения. Некомпетентно е мнението, че ако финансовите отчети на малките общини не се заверяват от Сметната палата, тези общини ще изгубят европейски пари", смята Стоянова. Тя подчерта, че самите европейски проекти са изключени от бюджетите до 10 млн. лева и ако общината има такъв проект, съответната община ще прехвърли тази сума и ще премине на редовен одит. 

По думите на Менда Стоянова, 161 от общо 267 общини в България имат бюджет до 10 млн. лв. "Ако тези общини имат европейски проекти, то тогава Сметната палата има задължението да влезе и да повери как се изпълняват тези проекти. Останалото е загуба на време и намиране на работа на хора по места", смята народният представител. 

Тя припомни, че Сметната палата има орган за оценка на риска и той винаги може да провери изпълнението на европроектите. "Лидия Руменова твърди, че с новия проектозакон се премахва мандатността, което е категорично невярно. Бюджетът на Сметната палата е самостоятелен, част от държавния бюджет", каза още Менда Стоянова.По думите на депутата, не е вярно, че се цели политическото овладяване на сметната палата. „Не е и политически коректно един ярък представител на партийната квота на БСП да отправя подобни обвинения“, каза още Стоянова.