Ценната експозиция бе открита снощи

Изложба, представяща част от съкровището на хан Кубрат, открито край село Малая Перешчепина, днешна Украйна, и старобългарското съкровище, открито край банатското село Над сент Миклош, днешна Румъния, може да бъде видяна в Мултимедийната зала на Исторически музей „Искра“ в Казанлък. Ценната експозиция бе открита снощи от проф. Цветана Кьосева от Националния исторически музей и директора на казанлъшкия музей Момчил Маринов.

Експонатите са от фондовете на Националния исторически музей и ще гостуват в Казанлък до началото на май. Входът за посетители е свободен.

Цялото съкровище на хан Кубрат е съставено от над 700 златни и сребърни предмета с общо тегло 75 кг. Включва предмети с различна културна принадлежност - с византийски произход, с ирански произход и предмети от т.нар. „степна култура“. Това разказа по Радио Стара Загора Момчил Маринов.

Съкровището, случайно открито от две пастирчета през 1912 г. край с. Малая Перешчепина е най-голямото ранно-средновековно съкровище от стотици златни и сребърни предмети. През 70-те години на XX век българският археолог Станчо Ваклинов прокарва тезата за неговия български произход. Едва през 1984 г. Ѝ. Вернер категорично свързва находката с основателя на Велика България хан Кубрат, като разчита монограмите върху два от пръстените – „На Кубрат“ и „На Патриция Кубрат“. Обвързването му с първите години на българската държавност недвусмислено определя водещото място на България в международните отношения през VII век, категорични са историците.

Съкровището от село Над сент Миклош е открито през 1799 г в банатското село Над сент Миклош. Едва през 1884 г. е изследвано за първи път, а през 1943 г. Никола Мавродинов окончателно обвързва съкровището с българската държавност и териториалното разширение на България на запад. То се състои от 23 съда с общо тегло близо 10 кг. Датира се към VII – IX век. За българския му произход свидетелства изображението на номадски вожд върху един от съдовете.Историците свързват този персонаж с представителния паметник на българското езическо изкуство – Мадарския конник. Блясъкът на съкровището от Над сент Миклош още веднъж отразява величието на българските канове.

Сред официалните гости на откриването на изложбата снощи бяха кметът Галина Стоянова и зам.- кметовете на община Казанлък, народният представител Нено Влайков, директори и представители на културни институти, граждани, ученици.