Системата за противолавинна защита е изградена в четири от седемте улея по западния склон на връх Тодорка

Четири нови оръдия за контролирано взривяване на лавини са поставени в Пирин, съобщиха от Национален парк "Пирин", цитирани от "24 часа". Системата за противолавинна защита е изградена в четири от седемте улея по западния склон на връх Тодорка в посока към Бъндеришка долина. Районът там е сред най-лавиноопасните, а много търсачи на силни усещания избират точно тези улеи, за да карат по необработени терени върху "пудра". Много често лавините се предизвикват от самите жертви заради непознаване на терена.

Преди дни преминаха пробните изпитания на системата, която струва около 1,7 млн. лева. Оръдията ще се задействат превантивно, когато е натрупан достатъчно сняг и има опасност от свличане.

Пирин е най-лавиноопасната планина у нас, като най-голямата лавина е паднала през 1984 г. с 300 хил. тона снежна маса. Размерът е бил 600 на 185 м.

"Улеите по западния склон на Тодорка, наричани Бъндеришките улеи, са едно от най-предпочитаните места за фрийрайд. Едни от най-тежките ни спасителни акции на затрупани от лавини са били точно на тези места", обясни дългогодишният планински спасител от Банско Петър Чолев. Точно заради това от парк "Пирин" са определили четири от улеите за поставяне на системата за контролирано взривяване на лавини. Тя е с дистанционно управление на контролираното газово взривяване.

Използва се смес от кислород и пропан.

"Надяваме се този сезон скиорите и бордистите да са станали по-разумни и да не рискуват живота си, както и нашия, карайки извън пистите. Има ли сняг и наклон над 17 градуса, опасността от лавини е реална", допълни Чолев.

Спасителите няма как да спрат любителите на екстремните спускания да излизат извън маркираните писти и да навлизат в планината, но пък винаги са в готовност да се отзоват на сигнал за бедствие.

Всекидневно по пистите те реагират на поне двайсетина инцидента, свързани най-вече с получени фрактури при падания.

Патрули на фирмата концесионер на ски зоната следят за поведението на скиорите по пистите. Ако забележат, че някой не спазва правилата и кара безразсъдно и опасно за останалите, имат право да му отнемат дневната карта . От няколко години по заснежените трасета има и полицаи, които следят за сигурността на туристите. Те често намират изгубени документи или вещи, издирват собствениците и им ги връщат.

От този сезон спасителите имат нова специална моторна шейна, която ще се използва при инциденти, ставащи от хижа "Вихрен" нагоре дълбоко в планината, където е най-трудното за достигане място.

Отрядът в Банско разполага с 11 моторни шейни, като две от тях са на пистата над Добринище. 10 обучени кучета спасители са на разположение при инциденти с търсене на изгубени или затрупани хора. По две са в Разлог и Добринище, а останалите 6 са в Банско.

Около 20 планински спасители са на работа през сезона. Разположени са на пет поста - Тодорка, Чалин валог, Шилигарника, Платото и Бъндеришка поляна.

За първи път в района на ски зоната чака хеликоптер, който да се използва при спешни спасителни акции в Пирин. Летателната техника е на площадка, която позволява бързо излитане и кацане. С хеликоптера ще се достига до труднодостъпни райони в случаи на издирване на изгубени туристи или пък попаднали в лавини.

2000 търсят спасител в планината за година

Близо 2000 са случаите на оказана помощ по ски пистите, а 79 са големите спасителни акции в планината миналата година. Смъртните случаи са 5. Въпреки това инцидентите тази година са по-малко в сравнение със същия период за миналата. От началото на сезона на Банско около 150, 80% от потърсилите помощ по пистите са чужденци. В акциите са участвали над 400 спасители.

Това съобщи шефът на Планинската спасителна служба към БЧК Методи Тодоров, който е планински спасител от близо 40 години и инструктор по планинско спасяване от 1982 г.

Планинските спасители не се изморяват да повтарят съветите към тези, които са решили да се насладят на удоволствията в планината през зимата. Номер 1 е добрата екипировка, топлите дрехи и подготовката на самите ски. Задължително е туристите и скиорите да се приберат поне 2 часа преди да се мръкне. Ако през лятото преходът е час, то през зимата са необходими поне два.

Джиесемите трябва да са заредени и да се пести батерията им.

Препоръчително е също хората да не тръгват в планината без планинска здравна застраховка. Няколко застрахователни компании ги предлагат. Има за седмица, за 15 дни, за половин и цяла година.

Акция 3-4 часа излиза над 700 лева без застраховка. При участие на хеликоптер сумата расте. В Алпите няма занимание без застраховка.

Планинските спасители на щат са 43-ма. Доброволците са около 550. Те държат изпити по планинска, физическа и медицинска подготовка. На всеки 3 г. ги атестират. Спасителите са с най-различни професии. Има техници, инженери и много лекари - от дърводелец до професор, шегува се Методи Тодоров. Анестезиологът д-р Красен Демирев, участвал в първото присаждане на сърце от проф. Чирков, е планински спасител.

Те дават денонощни дежурства в спасителните бази на Витоша, Боровец, Банско и Пампорово. Свързани са със спешния телефон 112, осъществяват и конферентна връзка с пострадалите. Реагира се за секунди. Помощници на планинските спасители са обучените кучета. Те са 23, от които 12 оперативни. Останалите са в процес на подготовка.