Призът е за принос в киното

Актьорът Иван Иванов с Наградата на София. Звездата на българското кино ще получи приза на Столична община за своя принос в киноизкуството на откриването на 19-ия София Филм Фест на 5 март.

"Актьорството не е лавина. Не е нито комбина, нито мярка за неотклонение. То е просто едно тихо и самотно занимание без заглавие. И в това е парадоксът - природата му е публична, а се ражда в самота. С кого бих искал да снимам ли? Ами със себе си“, признава актьорът Иван Иванов пред Нова телевизия.

За едно цяло поколение той е не просто секссимволът на българското кино през 70-те и 80-те години, а цяла епоха. Иван Иванов е човекът, в когото милиони зрители припознават себе си, актьорът, с чиито реплики жадуват любовта – онази чистата, непоклатимата и вечната, любовта на Радо и Албена от "Всичко е любов" (1979).

Филмът на Борислав Шаралиев и Боян Папазов се превръща в летящ старт за 28-годишния тогава актьор. Свързващо звено между „Вълчицата” (1965), „Вчера” (1988) и „Маргарит и Маргарита” (1989), кинолентата дръзко и открито поставя пръст в раната на темата  за „ТВУ” и заедно с това ражда българския бунтар срещу лицемерието и фалша в обществото – аутсайдера Радослав, проникновено претворен от Иван Иванов.

"С образа на Радо успях да кажа много неща тогава. Самият аз притежавам повечето от чертите на героя. И той има характер, който нищо в живота не може да пречупи”, споделя актьорът.

Освен Радо от "Всичко е любов”, Иван Иванов е Асен в „Лавина” (1981) на Христо Писков и Ирина Акташева, Вас/Христо в „Комбина” (1982) на Никола Рударов, Траян в „Мярка за неотклонение” (1983), режисьор Мая Вапцарова - и така близо 40 роли в киното.

Иван Иванов играе и на сцените на Младежкия и Военния театър, но само до 1983 г. Екранът го поглъща. Следват снимки с режисьорите Борислав Шаралиев („Борис I”, 1985), Зако Хеския („Нощем с белите коне”, 1985), Иван Андонов („Мечтатели”, 1986).

През 90-те се увлича по писането. След телевизионния сериал „Гори, гори огънче” (1994, режисьор Румяна Петкова), актьорът издава първата си книга с разкази и стихове – „Този живот, онзи живот”. После идват още две – „Отговори” и „7 часа разлика”. През 1999 г. Иван Иванов се снима във филма на Иван Черкелов „Стъклени топчета”. През 2002 играе бос на мутрите във филма на Илия Костов „Асистентът”, а в „Наблюдателят” на Иван Павлов и Ивайло Джамбазов е полицейски инспектор. През 2001 г., когато актьорът отбеляза своя 50-годишен юбилей, „Бояна филм” му връчва наградата за цялостно творчество.

"Станах случайно актьор. Роден съм в Асеновград, завърших механотехникум с диплома 3.00. Пробвах се да уча география, в школата в Симеоново, право. Изкарвах изпитите, но дипломата”, разказва актьорът.

На 23 години той е приет във ВИТИЗ в класа на Димитрина Гюрова и Богдан Сърчаджиев-Бондо.
"Аз съм индивидуалист-анархист и не търпя затворени пространства. Киното пасва на характера ми”, категоричен е Иван Иванов.